![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Мм… значи, когато умра… е, добре, съгласен съм, може. Имате благословията ми. Ще ви кажа само…
— Какво, братко?
— Дръжте се строго с малкото зверче. Или зверчета. Аз бях отвратително дете. Всяка от вас е създавала бъркотия за шестима, но аз бях още по-зле. Ако още от първите дни не дадете ясно да се разбере кой командва, той… те… Аз, по дяволите! „Аз“ ще ви усложня животите!
— Ще се опитаме да се справим с… „теб“, Лазарус. За щастие имаме много добра представа какъв „кучи син“ можеш да бъдеш!
— Ох! Толкова ли съм проклет?
— Е, недей сега да трепериш с брадичка. Работата е там, че си ни разглезил… и ще ни е много трудно да не разглезим теб. Но ще запомним съвета ти. Искаме да те попитаме само още едно нещо, за да приключим с генетиката. Колко деца си имал?
— Уф… Страшно много, предполагам.
— Ти знаеш съвсем точно колко са. Ние също. Числото е достатъчно голямо, за да бъде разглеждано като статистическа величина. А колко от тях бяха увредени?
— Хм… не съм чувал за такива.
— Защото не е имало. Ищар трябваше да го знае — заради работата си. Така че Джъстин провери в архивите и го потвърди. Братко, не знам колко често се е случвало това в двайсети век по григорианския календар, но твоята генетична карта е идеално чиста. Както и нашата, разбира се.
— Чакай малко! Аз не съм в крак със съвременната генетика, обаче…
— … обаче Ищар е! Или искаш да спориш с нея? Ние с Лор й се доверяваме за всичко, тъй като не сме много силни в генетиката. И тук, в „Дора“, разполагаме с официалното становище на Ищар относно твоята генетична карта. Ако искаш — запознай се с него. Естествено, на нищо не се надяваме, но причините, поради които ни отхвърляш, нямат нищо общо с генетиката.
— Пак каквото си знаеш! Изобщо не ви отхвърлям!
— А ние твърдим, че ни отхвърляш! Ние сме изкуствени създания и всевъзможните морални обичаи на миналото, като например инцеста и другите подобни глупости, нямат отношение към нас — много добре го знаеш. Ясно е, че всичките ти думи са само оправдание, за да не правиш неща, които не искаш да правиш. Естествено, съвкуплението с нас може да ти изглежда като мастурбация, но не може да бъде инцест, защото ние не сме твои сестри. Не сме твои роднини в какъвто и да е смисъл на тази дума. Ние сме ти. Всеки свой ген сме получили от теб. Ако ние те обичаме — а това е вярно — и ти ни обичаш — което също донякъде е истина — значи имаме нарцисизъм, любов към самия себе си. И този нарцисизъм би могъл да бъде консумиран. — Лазули замълча и въздъхна. — Това е всичко. Хайде, Лор, да вървим да спим.
— Почакайте, момичета! Лаз, значи Ищар твърди, че е безопасно?
— Нали ти казах! Но ти не ни искаш, така че — по дяволите всичко!
— Никога не съм казвал, че не ви искам. Защо мислите, че спрях да ви гушкам, вас, двете очарователни малки маймунки, когато започнахте да израствате?
— О, приятелче!
— Сигурно наистина съм нарцис, защото смятам, че моите две идентични копия са най-привлекателните, най-секси и най-развратни от всички блудници, които някога съм виждал.
— Нима? Наистина ли го мислиш?
— Чухте ме. И не започвайте пак с проклетото треперене на брадичките! Щом започнахте да съзрявате, веднага започнах да си крия ръцете далеч от вас. Но… ако Ищар казва, че всичко е наред…
— Точно това казва!
— Тогава мисля, че бих могъл да отделя по две минути на всяка от вас.
Лорелай ахна.
— Чу ли това, Лаз?
— Чух го. „Две минути“!
— Груб, недодялан и вулгарен.
— Възмутена съм!
— А аз съм вбесена!
— Но приемаме…
— … още сега!
DA CAPO89 I
Зелените хълмове
Звездната яхта „Дора“ увисна на два метра над пасището и диафрагмата на долния люк се отвори. Лазарус прегърна за сбогом Лази и Лори, скочи на земята, падна, стана и на бегом се отдалечи от обсега на двигателите. Махна с ръка, корабът излетя и скоро се превърна в черно петънце на фона на звездното небе. Сетне изчезна.
Лазарус бързо се огледа наоколо. Голямата Мечка… Полярната звезда… добре, ей там е оградата, зад нея — пътят, и — заклевам се в духа на Цезар! — един бик!
89
Da Саро — в нотното писмо — знак, че пиесата се повтаря от нейното начало. — Бел.прев.