Достатъчно време за любов [bg]

— Този голям каньон — отвърна Лапис Лазули. — Движим се по него на юг, докато не стигнем черната точка. Кратер от метеорит. Каньонът е най-големият на Земята, не можем да го сбъркаме. Знаем местоположението му и можем да го открием независимо от ъгъла на наблюдение, стига осветлението да е подходящо.

— Сигурна съм, че ще мога да го видя и през нощта — обади се Дора.

— Дора, миличка, това упражнение се основава на песимистичното предположение, че на нашите ангелчета ще им се наложи да търсят каньона без да могат да разчитат на помощта ти. Искам да са наясно с географията на Тера поне дотолкова, че да не им се налага да се приземяват и да търсят пътеводител. До земята не трябва да се приближавате изобщо. Само ще ме оставите, а после ще ме вземете. Не искам да ставам причина за поредната история за летящи чинии. Няма защо да привличаме ни най-малко внимание върху себе си — някой глупак може да ме застреля от страх. За нещастие формата на кораба ни идеално съответства на термина „летяща чиния“.

— Какво общо има външността ми? — възмути се Дора. — Мисля, че изглеждам доста добре!

— Скъпа, ти просто си като изваяна… за космически кораб си прекрасна. Проблемът е, че неидентифицираните летящи обекти — НЛО — са били наричани и „летящи чинии“. Не вярвам в парадоксите… но просто не искам да се набиваме на очи.

— Братко, а може би ние сме едно от тези „НЛО“, за които говориш?

— Хм. Предполагам, че е възможно. Ако е така, трябва да внимаваме някой да не се опита да ни обстрелва. Искам спокойно пътешествие. Ако всичко мине както трябва, можем да обсъдим идването на една от вас с мен при следващото пътуване. Въпреки че според мен едно червенокосо момиче е доста по-подозрителен обект, отколкото НЛО. Добре, да се върнем към кратера. Възнамерявам да съм в него, преди залеза и след изгрева на слънцето десет дни преди и десет дни след датата на десетата годишнина от оставянето ми там. Какво ще направите, ако ме няма?