Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Когато влезе в готварското огнище, землянката бе притихнала. Отиде при спалните си кожи и положи върху тях Вълчо, доволен, че кутрето изглежда не се канеше да го напусне. Бързо смъкна връхната дреха и ботите си, после пропълзя в кожите и взе при себе си малкото вълче. Беше установил, че на пода на огнището не е така топло, както на оградените нарове, и затова спеше с дрехите си, от което те се мачкаха. Минаха няколко минути докато се наместят удобно и утихнат и скоро топлото пухкаво кълбо, сгушено до него, заспа.
Джондалар не беше такъв късметлия. Щом затвори очи, започна да чува нощните звуци и застина, готов да се съпротивлява. Обикновено дишането, разместването, кашлянето и шепотът на бивака през нощта бяха обичаен шум, който лесно можеше да се игнорира, но ушите на Джондалар чуха онова, което не искаше да чуе.
Ранек положи Айла върху своите кожи и се взря в нея.
— Айла, толкова си красива, толкова съвършена. Толкова много те искам, искам винаги да бъдеш с мен. О, Айла… — каза той и се наведе, дишайки тежко в ухото и и вдъхвайки женския и аромат.
Тя усети меките му устни върху своите и нейните също реагираха. След малко той постави ръка на корема и и започна да прави бавни кръгови движения като лекичко я притискаше.
Скоро след това посегна нагоре и обгърна с ръце гърдите и, наведе се и засмука втвърдилото се зърно. Тя застена, когато тръпката проникна дълбоко в нея и ханшът и се придвижи към неговия. Той се притисна към нея и тя усети допира на топла твърдост о бедрото си; Ранек захапа другото и зърно и силното засмука, като издаваше тихи звуци от удоволствие.
Прокара ръката си по ханша и бедрото и, после от вътрешната му страна, по слабините, намери влажните и гънки и проникна вътре. Тя усети търсещите му движения вътре в себе си и се притисна към него. Той се завъртя внимателно, прилепяйки се до нея, като смучеше едната и гърда, после другата, а сетне зарови лицето си между двете.
— О, Айла. Моята разкошна, красива жена. Как успя толкова бързо да ме възбудиш? Така би го сторила Майката, ти си господарка на нейните тайни. Моя прекрасна жена.
Отново засмука, тя усещаше натиска и това я караше да потръпва. Извиваше се, докато ръката му се движеше навътре и навън в нея, после той намери мястото на нейното Удоволствие. Тя извика, когато той започна ритмично да го разтрива, все по-силно и по-бързо. Внезапно и тя бе готова. Притискаше се към него, повдигайки ханша си и стенеше стремейки се към него.
Той се намести между краката и, докато тя ги вдигаше и го насочваше; тя издаде въздишка на Удоволствие, когато усети, че прониква в нея. Тялото му започна да се движи напред и назад, приятните усещания нарастваха, а той не преставаше да произнася името и.
— О, Айла, Айла, толкова те искам. Бъди моя жена, Айла. Бъди моя жена — настоятелно повтаряше Ранек, докато приливът на страст помежду им нарастваше.
Стенанията и се отронваха на равномерни интервали. Той се движеше все по-бързо и по-бързо, докато топлата вълна на неописуемото усещане бликна и заля и двамата.
Айла дишаше тежко и се задъхваше, а Ранек се бе отпуснал върху нея. Отдавна не бе споделяла Удоволствия. Последният път бе в нощта на осиновяването и и сега разбра, че това и е липсвало. Ранек беше толкова радостен, че тя е с него и така му се искаше да я удовлетвори, че едва не се престара, но тя беше по-възбудена и готова, отколкото предполагаше и макар че всичко стана бързо, не се чувстваше незадоволена.
— Много хубаво ми беше — прошепна Ранек. — Айла, щастлива ли си?
— Да. Удоволствията с теб ми действат добре, Ранек — каза тя и чу как той въздъхна.
И двамата лежаха неподвижно, наслаждавайки се на миговете след любовния акт, но мислите на Айла отново се върнаха към неговия въпрос. Дали беше щастлива? Не беше нещастна. Ранек беше добър и внимателен мъж и тя изживя Удоволствие, но нещо липсваше. Не беше същото като с Джондалар, но тя не знаеше в какво се състои разликата.
Може би още не беше съвсем свикнала с Ранек, затова се опита да се намести в по-удобно положение. Започваше да и натежава. Ранек, усещайки движението и, се надигна, усмихна и се, претърколи се на една страна и се сгуши до нея.
Зарови глава във врата и и зашепна в ухото и:
— Обичам те, Айла. Толкова много те искам. Кажи, че ще бъдеш моя жена.
Айла не отговори. Не можеше да каже „да“, а не искаше да каже и „не“.
Джондалар скърцаше със зъби, вкопчил ръце в спалната си кожа, докато слушаше, против волята си, шепота, тежкото дишане и ритмичните движения, идващи откъм Лисичето огнище. Зави се през глава, но не можа да заглуши стоновете на Айла. Захапа парче кожа, за да не издаде звук, но гласът му, дълбоко в гърлото, стенеше в отчаяние. Когато го чу, Вълчо заскимтя и се сгуши по-близо до него като ближеше солените сълзи, които мъжът се опитваше да задържи.