Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Сигурна съм, че можеш — кимна тъмнокожата жена. — Обаче си казах, че може и да ни свърши работа.
— Как?
— Не знам, но… — Вдигна рамене.
До вратата към улицата имаше нещо като килерче, пълно с всевъзможни вехтории. На Сузана й бе втръснало от Когана и искаше час по-скоро да се махат оттук, ала Роланд реши да хвърли едно око. Той не обърна никакво внимание на кофите и метлите — насочи се към купчината върви и ремъци, издигаща се в ъгъла. От дъските, върху които лежаха, Сузана заключи, че най-вероятно са били използвани за сглобяване на временни скелета. Също така й бе пределно ясно за какво искаше да ги използва Роланд и сърцето й се сви. Нещата се връщаха към началото си.
— Мислех си, че дундуркането на гръб е останало в историята — рязко изрече тя, а в гласа й ясно се усещаше присъствието на Дета Уокър.
— Според мен няма друг начин — рече Стрелеца. — Да се благодарим, че хълбокът ми е добре и мога да те нося.
— И този подземен проход е единственият изход? — попита тя. — Сигурен ли си?
— Не е изключено да има и път през замъка… — започна нейният дин, ала жената поклати глава.
— Не забравяй, че бях горе с Мия — изтъкна спътницата му. — Пропастта от далечната страна на Дискордия е дълбока сто и петдесет метра, ако не и повече. Дори и в миналото да е имало стълби, вече ги няма.
— Значи подземният проход е единствената ни възможност — заключи Роланд. — Може и да открием нещо подходящо за теб, когато минем от другата страна. В някой град или селце.
Ала Сузана отново поклати глава.
— Мисля, че тук цивилизацията свършва, Роланд. И трябва да се навлечем колкото се може по-дебело, защото се задава адски студ.
Но за разлика от хранителните припаси, нещата, които биха могли да им свършат някаква работа срещу студа, бяха в доста ограничени количества. На никого не му е дошло наум да пакетира няколко дебели пуловера и подплатени якета във вакуумирани кутии. Единственото, което успяха да открият, бяха няколко одеяла, ала безмилостният ход на времето ги бе направил тънки и трошливи — с две думи, почти безполезни.
— Да ги натикам в бръмбарски гъз — въздъхва уморено Сузана. — Хайде да се махаме по-бързо оттук.
— Точно това и ще направим — успокоява я нейният дин.
ТРИ
Сузана е в Сентрал Парк и е толкова студено, че вижда дъха си. Небето над главата й е бяло — типично зимно небе. Тъкмо разглежда бялата мечка (която се търкаля по скалистото си островче, очевидно наслаждавайки се на мразовитото време), когато някаква ръка я прегръща през кръста, а до ледената й буза се докосват топли устни. Тя се обръща и вижда Еди и Джейк, които стоят до нея. На лицата им греят усмивки, а на главите им се мъдрят еднакви червени шапки. Единствената разлика е в надписите — на тази на Еди пише „ВЕСЕЛА“, а на тази на Джейк — „КОЛЕДА“. Сузана отваря уста, за да им каже: „Не можете да сте тук, момчета, вие сте мъртви“, ала в следващия миг осъзнава с неизмеримо облекчение, че всичко е било само сън. И как да не е? Няма никакви говорещи зверчета, наречени рунтавелковци, нито пък тахийни с тела на хора и глави па животни, да не говорим за места с имена като Федик или замъкът „Дискордия“.
И най-важното — няма никакви стрелци. Джон Кенеди беше последният стрелец и шофьорът й Андрю е напълно прав за това.
— Донесох ти горещ шоколад — казва Еди и й подава чашата. Напитката изглежда невероятно — идеалната чаша горещ шоколад, mit schag83 отгоре и мънички точици индийско орехче; усеща изкусителния му аромат и докато поема чашата, докосва за миг ръкавицата му. Първите снежинки на тази зима се сипят нежно покрай тях и тя си мисли колко е хубаво да си жив в добрия стар Ню Йорк, колко е хубаво, че реалността е реалност, че са заедно в Лето Господне…
Кое Лето Господне?
Сузана се намръщва, защото това е сериозен въпрос, нали? В края на краищата Еди принадлежи на осемдесетте години, а тя самата не стига по-далеч от 1964 (или не беше ли шейсет и пета?). Що се отнася до Джейк, Джейк Чеймбърс с думата „КОЛЕДА“, изписана на смешната му шапка, той не беше ли от седемдесетте? И ако те тримата представят три десетилетия от втората половина на двайсети век, кое е времето, което ги обединява? Коя година е тази?
— ДЕВЕТНАЙСЕТ — изрича някакъв глас от въздуха (навярно това е гласът на Банго Сканк, Великият изгубен герой). — Това е ДЕВЕТНАЙСЕТ_, това е ЧИССИТ. Всичките ти приятели са мъртви._
С всяка следваща дума светът става все по-нереален. Вече може да вижда през Еди и Джейк. Когато поглежда към бялата мечка, забелязва, че лежи мъртва на островчето си, вирнала лапи във въздуха. Сладостният аромат на горещия шоколад започва да чезне, заменен от мирис на мухъл — стара мазилка и старо дърво. Миризма на хотелска стая, където никой не е спал от години.
83
С бита сметана (нем.). — Б. пр.