Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Стрелеца прекрасно знаеше какво имаше предвид Сузана. Вляво от тях се виждаше необозначена врата, зловещо изкривена на пантите си; в горната й част имаше процеп и оттам се разнасяше онзи дисхармоничен звън на тодашните камбанки, толкова противен и неустоим едновременно. Звукът бе придружен от отвратителното зловоние, което сякаш извираше на талази от пролуката. Роланд очакваше всеки момент жената да му предложи да се върнат обратно, докато все още можеха, и да преосмислят идеята за минаване под замъка, ето защо каза:
— Нека видим какво има там. Поне е малко по-светло в сравнение с тук.
Ала щом наближиха звездообразната ротонда, където се съединяваха множество проходи и покрити с плочки коридори, той усети как Сузана се размърда и тялото й се опъна като струна.
— Погледни натам! — извика тя. — Оная купчина отломки! С Тед и Динки минахме оттук! Минахме оттук, Роланд, много добре си спомням!
Таванът явно се беше продънил и се бе натрупала цяла планина от изпотрошени плочки, стъкла и купища жици, покрити с дебел слой прах. Съвсем наблизо се виждаха следи от стъпки.
— Точно тук! — продължаваше да се вълнува Сузана. — Помня как Тед измърмори: „Май това е било нещо като главна улица“, а Динки се съгласи с него. Дани Ростов каза, че преди много време, навярно когато Пурпурният крал е направил онова, с което е помрачил Тъндърклап, хората използвали точно този път, за да се махнат от това място. Само че оставили част от мислите си тук. Попитах я какво е усещането и тя ми рече, че било като остатъците от сапунена пяна по стените на ваната, след като си източил водата. „Не е хубаво“, каза ми Дани. Фред го маркира и продължихме към лечебницата. Не искам да се изхвърлям, но мисля, че нещата се наредиха.
И така беше — поне за известно време. Осемдесет крачки по-нататък тунелът се разшири до голям сводест проход, от чийто таван висяха искрящи бели сфери. На стената се виждаха четири линии, надраскани с тебешир, които вече бяха започнали да избледняват поради влагата, процеждаща се между плочките. Това бе последното послание от освободените Разрушители:
Починаха си малко и похапнаха стафиди, които загребваха направо с шепи от вакуумираната кутия. Дори Ко излапа няколко, макар да си личеше, че ги гълта някак си по навик. Когато заситиха глада си, Роланд прибра кутията в кожената чанта и се обърна към спътницата си.
— Готова ли си да продължиш? — попита той.
— Да — кимна Сузана. — И то веднага, преди да изгубя… Боже Господи, Роланд, какво беше това?
Някъде зад тях — най-вероятно от някой от проходите, пресичащи звездообразната ротонда с продънения таван — отекна отвратителен примлясващ звук. Стрелеца имаше чувството, че някакъв великан с пълни с вода ботуши току-що е направил една-единствена стъпка.
— Не зная — отвърна той.
Безногата жена се вгледа съсредоточено в мрака, но можа да различи единствено сенки. Някои от тях се движеха, ала това най-вероятно се дължеше на потрепването на част от лампите.
Навярно.
— Знаеш ли — започна тя, — май няма да е зле да си ометем крушите оттук възможно най-бързо.
— Мисля, че си права — съгласи се Стрелеца, като застана на едно коляно, подпирайки се с върховете на пръстите си на земята — подобно на спринтьор, очакващ стартовия сигнал. Когато Сузана се напъха отново в хамута, той се изправи и пое в указаната от стрелката посока с бързи и енергични крачки.
ДЕВЕТ
След петнайсетина минути се натъкнаха на скелет с останки на военна униформа. Черепът му бе покрит с оскъдни рехави кичури, а ухилената му физиономия сякаш ги приветстваше в подземния свят. На пода до него се виждаше пръстен, който най-вероятно бе паднал от разложената дясна ръка на трупа. Сузана попита Роланд дали може да го разгледа по-внимателно, при което Стрелеца го вдигна и й го подаде. Жената го повъртя в ръцете си, колкото да се убеди в правотата на предположението си, след което го захвърли настрана. Той звънна и се изгуби в тъмнината. Когато ехото заглъхна, капещата вода и тодашните камбанки останаха единствените звуци, нарушаващи безмълвието на тази подземна гробница.
— Точно както си мислех — рече Сузана.
— Тоест? — повдигна вежди нейният дин.
— Този човек е бил Лос84. Баща ми имаше същия проклет пръстен.
— Лос ли? — намръщи се Роланд. — Не разбирам.
84
Братски орден, основан през 1868 в Ню Йорк, чиято благотворителна дейност е насочена към подпомагане на здравеопазването, колежите и ветераните. Членовете й наброяват над милион и триста хиляди. — Б. пр.