Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
В този миг рев на болка и гняв отекна откъм терасата и разтърси дърветата. Дървеният блок зад тях реагира с взрив от жълти пламъци, а корените му се загърчиха и се издуха.
Ралик избута с все сила Крокъс назад, обърна се вихрено и скочи върху блока. Жълтият огън примига и загасна, а по земята във всички посоки запълзяха пукнатини.
— Тръгвай! — извика Ралик.
С разтуптяно сърце, крадецът се обърна и побягна към имението на лейди Симтал.
Барук рязко дръпна въжето на камбанката. Кочияшът над него извика. Екипажът закова на място.
— Стана нещо — изсъска той на Рейк. — Проклятие, много рано си тръгнахме! — Премести се до прозореца и го отвори.
— Един момент — каза Рейк спокойно. Бе свъсил вежди и бе килнал глава на една страна, сякаш се вслушваше в нещо. — Тиранът — обяви той. — Само че е омаломощен, а маговете ви са достатъчно, за да се справят с него. — Отвори уста да добави още нещо, но се отказа. Тъмно лазурните му очи изгледаха алхимика. — Барук — каза той кротко, — прибери се в имението си. Подготви се за следващия ход на империята — няма да ни се наложи да чакаме дълго.
— Кажи ми какво става — настоя ядосано Барук. — Ще се опълчиш ли все пак на Тирана, или не?
Рейк хвърли маската си на пода между двамата и закопча яката на плаща си.
— Ако се окаже необходимо — да.
По каляската затропаха юмруци и се чуха весели гласове. Тълпата напираше отвсякъде и клатеше каляската. Наближаваше дванадесетата камбана, часът на Възнесението на Богинята на пролетта към небето с лунния изгрев.
Рейк продължи:
— Междувременно градските улици трябва да се разчистят. Предполагам, че желанието ви е да сведете жертвите до минимум, нали?
— Това ли е всичко, което ми предлагаш, Рейк? — Барук махна рязко с ръка. — Да разчистя улиците? Как, в името на Гуглата, да го направим? В Даруджистан има триста хиляди души и сега всички са на улиците!
— Тогава го оставете на мен. Трябва да си намеря някое високо място за наблюдение. Някакви предложения?
Отчаянието на Барук бе толкова силно, че той едва се сдържа да не изругае Аномандър Рейк.
— Камбанарията на К’рул. Една квадратна кула близо до портата за Уори.
Рейк слезе от каляската и каза:
— Ще поговорим отново в имението ти. Ти се подготви с другите. — Огледа тълпата и вдигна глава, сякаш душеше въздуха. — Колко далече е до тая камбанария?
— Триста крачки… не мислиш да ходиш пеш, нали?
— Мисля. Още не съм готов да разтворя Лабиринта си.
— Но как… — Барук онемя, щом Аномандър Рейк показа отговора на въпроса.
С цяла глава, че и повече по-висок от блъскащата се човешка гмеж, Синът на Тъмата извади меча си от ножницата и ревна:
— Ако са ви скъпи душите, сторете път!
Вдигнат нависоко, мечът се пробуди със стон и от острието му блъвнаха вериги от дим. Ужасен звук като от скърцащи колела изпълни въздуха, надигна се хор от стонове, изпълнени с безнадеждност. Тълпата се отдръпна стъписана пред лорд Аномандър Рейк и всяка мисъл за празненство бе пометена.
— Боговете да не дават дано! — прошепна Барук.
Всичко започна съвсем невинно. Бързия Бен и Уискиджак стряха кротко край фонтана. Наоколо шетаха слуги, защото въпреки пролятата тази нощ кръв и отсъствието на домакинята с наближаването на дванадесетата камбана празничното настроение се усили отново. Скоро при тях дойде капитан Паран.
— Срещнахме се с Майстора на Гилдията. Прие договора.
— Къде ли щяхме да сме, ако я нямаше алчността — изсумтя Уискиджак.
— Току-що забелязах нещо — намеси се Бързия Бен. — Главоболието ми спря. Изкушавам се да привлека Лабиринта си, сержант. Да видя каквото мога.
Уискиджак помисли за миг и каза:
— Давай.
Бързия Бен се скри в сянката на една мраморна колона.
Някакъв старец със страховита маска вървеше право към тях. После една едра дебела жена с наргиле се приближи до стареца. Слугата й я следваше на стъпка зад нея. Дебеланата издуха облак дим и повика стареца.
В следващия миг нощта се пръсна от вълната енергия, изригнала като гейзер между Уискиджак и Паран, и порази стареца в гърдите. Мечът на сержанта се озова в ръката му, той се обърна, а взводният му чародей, завихрил магията си в бесен въртоп, го бутна настрани и се затича към жената.
— Не! — изкрещя Бързия Бен. — Пази се от него!
Паран също бе извадил меча си и оръжието запищя, изпълнено сякаш с ужас.
Зверски гневен рев разцепи въздуха и старецът се обърна вихрено. Пламналите му очи се спряха върху жената и ръката му се вдигна. Рукналата от нея сива като шиста сила изпращя във въздуха.
Замръзнал, невярващ, Уискиджак гледаше как Бързия Бен се хвърля върху жената. Двамата се сблъскаха със слугата и тримата рухнаха на земята един върху друг. Кипящият поток енергия проряза слисаната тълпа — подпалваше всеки, когото докоснеше, и на мястото му оставаше само бяла пепел. Връхлитащата вълна се разклони, като помиташе всичко по пътя си. Сринаха се дървета, камък и мрамор избухнаха сред облаци прах. Гинеха хора, хвърчаха крайници, овъглени трупове рухваха сред рукналата кръв. Стълб енергия изригна бясно към нощното небе, обвит от плътен облак. Друг разтресе имението с оглушителен грохот. Трети запълзя към Паран, който тичаше към стареца. Силата порази меча и той изчезна — заедно с Паран.