Лунните градини

— Руд явно си търси виновник — чу се глас. Паран примигна, отвори широко очи и видя загърнат в черно наметало мъж, застанал над него. — Ала избърза и затова се извинявам. Очевидно трябва да се уредят някои стари сметки между теб и Хрътките. — Мъжът изгледа намръщено Руд. — Но нещо, свързано с теб, я смути… Родство? Как е възможно?

— Ти си оня — промълви Паран, цял изтръпнал, — оня, дето обсеби момичето…

Мъжът го погледна.

— Да, аз съм Котильон. Сенкотрон съжалява, че те остави извън Портите на Гуглата — с цената на две Хрътки. Съзнаваш ли, че тези прескъпи създания са живели хиляди години? Съзнаваш ли, че никой — нито смъртен, нито асцендент — досега не е убивал Хрътка?

„Спасих ли душите им? Ако разкажа цялата тази история, ще има ли значение? Не, да го искам си е чиста просия.“ Паран погледна Руд. „Родство?“

— Какво искаш от мен? — попита той Котильон. — Смъртта ми ли? Тогава просто ме остави тук, с мен бездруго почти е свършено.

— Трябваше да ни оставиш да си свършим работата, капитане, след като толкова мразиш императрицата.

— Какво направи на момичето?

— Постъпих съвсем милостиво. Използвах я, да, но тя не го разбра. Не може ли същото да се каже и за теб? Кажи ми, това, че знаеш, че си използван, по-добре ли е, отколкото да не знаеш?

Паран замълча.

— Мога да освободя момичето от всички тези спомени, ако искаш. Спомените за това, което направих аз, което направи тя, докато я бях обсебил…

— Не.

Котильон кимна.

Паран усети, че болката се връща, и това го изненада. Толкова много кръв му беше изтекла, че очакваше вече да е изгубил съзнание. Но ето, че болката се върна неудържимо, запулсира.

— Сега какво?

— Сега? — Котильон го погледна изненадан. — Сега започвам отново.

— С друго момиче като нея?

— Не. Този план се оказа дефектен.

— Отнел си й живота?

Тъмните очи на Котильон се присвиха.

— Тя си го върна. Виждам, че още носиш Шанс, тъй че същото не може да се каже за теб.

Паран извърна глава и видя оръжието си, на ръка разстояние от него.

— Щом късметът ми се обърне — промълви той. „Обърна се и още как!“ Разбра, че вече може да раздвижи лявата си ръка, болката в гърдите му сякаш затихна.

Котильон се изсмя сухо.

— Тогава ще е твърде късно, капитане. Залагаш на това, че Богинята ще продължи да е благосклонна към теб. След като си бил обсебен, си се отказал от целия си разум. Такава е силата на Близнаците.

— Аз се изцерявам — каза Паран.

— Безспорно. Както казах, Руд прибърза.

Бавно и много предпазливо, капитанът се надигна. Ризницата му беше разкъсана, но виждаше под нея червения пламък на изцерената си плът.

— Аз… не те разбирам, Котильон или Сенкотрон.

— Не си само ти. Виж, колкото до Шанс…

Паран погледна оръжието.

— Твой е, ако го искаш.

— Аха. — Котильон се усмихна, пристъпи и го вдигна. — Подозирах, че сърцето ти ще се смекчи, капитане. Сложен е светът, нали? Я ми кажи, съжаляваш ли онези, които те използваха?