Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Калам сякаш се стъписа, но бързо се съвзе.
— Майсторе на Гилдията, приближаващата сила не е наше деяние. Бихме приветствали нейното унищожение от ръцете на Сина на Тъмата. Колкото до скрития ви въпрос, аз бих приел, че съюзът между Тайст Андий и Кабала ще се обезсмисли със смъртта на членовете на Кабала. Не ви молим да убиете Господаря на Лунния къс.
Паран се окашля.
— Майсторе на Гилдията, Лунният къс и империята Малазан са имали сблъсъци и преди. Шаблонът подсказва, че Синът на Мрака е по-вероятно да се оттегли, отколкото да се противопостави сам на нас.
— Точно така — съгласи се Воркан. — Ефрейтор Калам, нямам никакво желание да губя живота на моите убийци в подобно начинание. Само убиец, който е Върховен маг, би могъл да се надява на успех. Следователно приемам договора. Убийствата ще извърша аз. А колкото до плащането…
— Ще бъде доставено по Лабиринт след изпълнението на поръчката — заяви Калам. — Сигурно вече знаете, Майсторе, но самата императрица беше убиец преди. Тя спазва правилата. Златото ще се плати. Титлата и управлението на Даруджистан ще ви бъдат дадени без колебание.
— Прието, ефрейтор Калам. — Воркан се обърна към Ралик. — Започвам веднага. Ралик Ном, задачата, която ти възлагам сега, е жизненоважна. Прецених странната ти способност да спираш растежа на това… това зло нещо. Инстинктите ми подсказват следното: не бива да му се позволи да продължи да расте. Ти ще останеш тук и по този начин ще го държиш в стазис.
— Колко време? — изпъшка той.
— Докато се върна. През това време ще проуча защитите му. А, и още нещо: действията на Оцелот не бяха одобрени от Гилдията. Екзекутирането му изпълни преценката на Гилдията досежно полагащото му се наказание. Благодаря, Ралик Ном. Гилдията е доволна от теб.
Ралик отиде до странния пън и седна на него.
— До скоро — каза Воркан и тръгна през поляната.
Крокъс загледа тримата малазански шпиони, които си зашепнаха нещо сред поляната. После един от мъжете хвана Апсалар за ръка и я поведе през дърветата към задната стена. Останалите двама, капитанът и ефрейтор Калам, гледаха Ралик.
Убиецът се беше хванал за главата и опрял лакти на коленете си, гледаше в земята.
Калам въздъхна и поклати глава. Миг след това двамата тръгнаха към терасата.
Крокъс се поколеба. Част от него го подтикваше да изтича на поляната и да се нахвърли върху Ралик. „Да убият маговете? Да предадат Даруджистан на малазанците?“ Как можеше да позволи такова нещо? Но не помръдна от мястото си, защото го обзе страх, че всъщност не знае нищо за този човек. Щеше ли да го послуша? Или щеше да му забие нож в гърлото? Нещо не му се рискуваше.
Ралик не помръдваше. После се надигна, точно срещу мястото, където лежеше скрит Крокъс.
Крадецът простена.
Ралик му махна.
Крокъс бавно се приближи.
— Добре се криеш — каза Ралик. — И извади късмет, че Воркан не си свали маската — не може да вижда много добре през нея. Е, значи чу?
Крокъс кимна. Очите му бяха приковани в нещото, което неволно бе нарекъл пън. По-скоро приличаше на дървена къщичка. Дупките по стените му спокойно можеха да минат за прозорци. За разлика от Воркан, той долавяше в него не глад, а по-скоро някаква настойчивост и почти безсилие.
— Преди да си ме обвинил, ме изслушай внимателно, Крокъс.
Крадецът извърна очи от дървения блок.
— Цял съм слух.
— Барук може би все още е на празненството. Трябва да го намериш и да му кажеш точно какво се случи. Кажи му, че Воркан е Върховен маг… и ще ги избие всички, освен ако не се съберат и не се защитят заедно. — Убиецът сложи ръка на рамото на Крокъс. Момчето трепна и го погледна с боязън. — А ако Барук си е тръгнал, намери Мамът. Видях го преди малко. С една маска на звяр с бивни.
— Чичо Мамът? Ама той е…
— Той е Върховен жрец на Д’рисс, Крокъс, и е член на Кабала Т’орруд. Хайде, побързай. Няма време за губене.
— Искаш да кажеш, че ти ще останеш тук ли, Ралик? Просто ще седиш на тоя… тоя пън?
Усмивката на убиеца повехна.
— Воркан каза истината, момче. Каквото и да е това, изглежда, аз го задържам. Барук трябва да научи за тази шашма. Разчитам на усета му повече, отколкото на Воркан, но засега ще й се подчиня.
За миг Крокъс се поколеба; мислеше за Апсалар. Сигурен беше, че са й направили нещо — а ако й бяха навредили, щяха да си платят. Но пък… Чичо Мамът? Воркан се канеше да убие чичо му? И той погледна твърдо Ралик.
— Смятай, че е направено.