Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
— Значи смяташ да му предложиш тази помощ?
— Не съм сигурен. Вижте, сър, не му знам намеренията. Не знам какви ги крои, не мога да разчета шарката, която се опитва да направи. Ако му помогна и се окаже, че това, което иска, е абсолютен контрол? Ами тогава момичето отново ще бъде обсебено.
— Значи смяташ, че присъствието е предпазвало Сори от Въжето само за да може отново да скочи и да я обладае?
— Така погледнато, звучи безсмислено — отвърна Малът. — Но това, което не ми излиза от главата, е защо иначе ще се посвети толкова дълбоко това присъствие? Тялото, плътта му я няма. Ако напусне момичето, няма къде да иде, сър. Може да е някое любимо същество, близка или нещо такова. Личност, пожелала да се пожертва изцяло. И това е възможно.
— Близка? Значи е жена?
— Била е. Проклет да съм, ако знам какво е сега. Единственото, което улавям от него, е тъга. — Лечителят погледна Паран в очите. — Това е най-тъжното същество, което съм срещал, сър.
Паран го изгледа и се надигна.
— Аз няма да ти дам заповед какво да направиш, лечителю.
— Но?
— Но каквото и да излезе, викам да го направиш. Дай му каквото му трябва, тъй че да може да направи каквото иска.
Малът издиша, хвърли пръчката и се изправи.
— Моят инстинкт казва същото, сър. Благодаря.
Калам извика от поляната:
— Хайде стига! Покажете се.
Двамата бързо се обърнаха и видяха, че той гледа към дърветата вляво от тях. Паран стисна Малът за ръката и го придърпа в сенките. Лечителят повлече със себе си и Сори.
На поляната излязоха две фигури — жена и мъж.
Крокъс изпълзя през храстите и гнилата шума. Като за градина беше доста обрасло и диво. Гласовете, които бе чул, докато търсеше Апсалар, вече бяха съвсем близо — и той видя двама мъже и някаква жена със сребърна маска. И тримата гледаха някакъв странно мъглив дървен пън насред поляната. Той бавно издиша. Единият мъж беше Ралик Ном.
— Нещо зло има в това — каза жената и се дръпна назад. — Глад някакъв.
Едрият чернокож мъж до нея изсумтя.
— Не бих спорил с вас, Майсторе. Но каквото и да е, не е малазанско.
Крадецът се ококори. „Малазански шпиони? Майсторът на Гилдията? Воркан!“ С привидно безразличие към странните неща, ставащи около нея, жената се обърна към Ралик.
— Как ти действа това, Ралик?
— Не ми действа.
— Я го приближи тогава.
Убиецът сви рамене и отиде до чворестия пън. Мъгливото му потръпване секна.
Воркан въздъхна облекчено.
— Ти май му попречи, Ралик. Любопитно.
Мъжът изсумтя.
— Отатаралска прах.
— Какво?
— Натрих я в кожата си.
Воркан го зяпна.
Очите на чернокожия се присвиха.
— Аз те помня, убиецо. Свадата ни, когато се опитахме да се свържем първия път. Онази нощ, с атаката отгоре.
Ралик кимна.
— Е — продължи малазанецът, — изненадан съм, че си оцелял.
— Той крие много изненади — каза Воркан. — Е, ефрейтор Калам от Подпалвачите на мостове, вашата покана за разговор стигна до мен и аз приех. Преди да започнем обаче, ще ви бъда благодарна, ако останалите от групата ви също се включат. — Обърна се към дърветата вдясно.
Главата на Крокъс се въртеше — Подпалвачите на мостове! — но още малко и щеше да се пръсне, когато видя двамата мъже да излизат от сенките, с Апсалар между тях. Изглеждаше упоена, очите й бяха затворени.
Единият мъж каза:
— Майсторе на Гилдията, позволете да ви се представя: капитан Паран от Девети взвод. — Вдиша дълбоко и продължи: — По този въпрос обаче Калам е упълномощен да говори от името на империята.
Воркан отново се обърна към чернокожия.
— Тогава разговорът е започнал.
— И двамата знаем, Майсторе, че Градският съвет не е истинската власт на Даруджистан. И тъй като вие също не сте, стигнахме до заключението, че градските магове действат задкулисно и основният им интерес е да съхранят статуквото. Които и да са те, умеят да се крият добре. Значи можехме да решим просто да избием всеки маг в града, но щеше да отнеме много време и щеше да е ненужна касапница. Вместо това, Майсторе на Гилдията, империята Малазан предлага договор за главите на истинските управители на Даруджистан. По сто хиляди златни джаката. За всеки. Освен това Империята ви предлага мантията на градската власт, съпътствана от титлата Върховен юмрук и всички произтичащи от това привилегии. — Той скръсти ръце.
Воркан помълча, след това каза:
— Императрица Ласийн предлага да ми заплати деветстотин хиляди джаката?
— Ако това е сумата, да — потвърди Калам.
— Кабалът Т’орруд е могъща сила, ефрейтор. Но преди да ви отговоря, искам да науча за съществото, което се приближава от изток. — Лицето й се стегна. — Пет дракона му се опълчиха за малко, предполага се, от Лунния къс. Стигам до извода, че майстор Барук и неговият Кабал са сключили споразумение със Сина на Тъмата.