Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Старата запляска бясно с криле и прелетя ниско над раздраната земя. Издигна се отново в небето и видя това, което бе видяла Силана. Изграчи от радост и предчувствие… и изненада.
— Ето, иде! Най-после иде!
Щом Бързия Бен затвори очи, и последният му Лабиринт се срина. Той се бухна в жената и ръцете й го обгърнаха здраво. Тя изпъшка и също падна повлечена от инерцията му.
Взривът изкара въздуха от дробовете му. Камъните под тях подскочиха и лумналият огън и рояци отломки изпълниха света и заличиха всичко. И настъпи мъртва тишина.
Бързия Бен се надигна. Погледна натам, където доскоро бе стоял Мамът. Каменните плочи ги нямаше, на тяхно място до рухналия фонтан зееше широка и дълбока димяща яма. От стареца нямаше и помен.
— Скъпи чародею — измрънка жената под него. — Живи ли сме още?
Бързия Бен я изгледа и каза:
— Ти си затвори Лабиринта? Умно.
— Затворих го, да, но неволно. Защо да е умно?
— Морантските муниции са земни оръжия. Отворените лабиринти привличат взривната им сила. Тиранът е мъртъв. Заличен е.
И тогава Хедж се озова до него, с разпрана кожена шапка и обгорена буза.
— Добре ли сте? — изохка той.
Чародеят го зашлеви.
— Идиот такъв! Колко пъти трябва да…
— Ама е мъртъв, нали? — сопна се обидено Хедж. — Какво толкова — една димяща дупка в земята — най-добрият начин да се оправим с магове, нали?
Капитан Паран се надигна треперещ на засипаната с отломки тераса, огледа се и погледът му се спря на чародея.
— Уискиджак къде е?
— В гората — отвърна Хедж.
Паран залитна.
— То пък и от теб една полза — измърмори Хедж.
— Бързак!
Магьосникът се обърна и видя приближаващия се Калам. Убиецът спря на ръба на кратера и рече:
— Долу мърда нещо.
Пребледнял, Бързия Бен се надигна и помогна на вещицата също да се изправи.
Приближиха се до дупката.
— Невъзможно! — изпъшка чародеят. В дъното на ямата се оформяше човешка фигура. — Мъртви сме. Ако не и по-лошо.
Трясък откъм дърветата привлече вниманието им и тримата замръзнаха. Обгърнати в странна мъгла коренища се изтръгваха от храсти и трева и жадно пълзяха към кратера.
Обсебеният от Джагът се надигна, разпери ръце и ги размаха.
Корените се увиха около съществото и то заврещя от ужас.
— Азат едиейрман! Не! Взехте ми Финнеста… но оставете мен! Моля ви! — Пипалата настъпваха жадно и се увиваха около крайниците му. Силата на Омтоуз Феллак се затърчи в паническо усилие да се измъкне, ала напразно. Корените повалиха ужасната твар и я повлякоха към градината с писъци.
— Азат? — прошепна слисан Бързия Бен. — Тук?
— Не. Готова съм да се закълна — каза пребледнялата Деръдан. — Казано е, че се надигат…
— Щом силата неокована застраши живота — довърши вместо нея чародеят.
— Знам къде е — каза Калам. — Бен, тоя Джагът ще се измъкне ли?
— Не.
— Е, значи с него приключихме. А с Азата?
Бързия Бен клюмна.
— Зарежи, Калам.
— Е, аз трябва да си ходя — каза припряно Деръдан. — И отново ви благодаря, че два пъти ми спасихте живота.
И хукна към имението.
Дойде и Фидлър. Изглеждаше замаян.
— Малът се грижи за сержанта — рече той, докато стягаше връзките на торбата си. — Е, да тръгваме — подкани той Хедж. — Град имаме да гърмим.
— Уискиджак ранен ли е? — попита Бързия Бен.
— Счупил си е крака — отвърна Фидлър. — Много лошо.
Деръдан извика изненадано от другата страна на фонтана и всички се обърнаха. Беше се спънала в някакъв облечен в черно хлапак, който, изглежда, се беше крил зад фонтана. Момчето скочи като заек и побягна към имението.
— Смятате ли, че е чул нещо? — зачуди се Фидлър.
— И да е чул, едва ли го е разбрал — отвърна Бързия Бен. — Ще почвате ли с Хедж?
— Гърмим го до небето — ухили се Фидлър.
Двамата сапьори провериха за последно снаряжението си и се обърнаха към двора.
Междувременно Калам беше отишъл до ямата и навъсено надничаше вътре. От раздраните й стени стърчаха стари медни тръби и от тях швиртеше вода. Странно защо споменът за Сиволиките изведнъж просветна в главата му. Убиецът се наведе, видял, че от една от тръбите не тече вода. Подуши въздуха, после легна на земята, опипа тръбата и изпъшка:
— Оссерк!
После стана и попита Бързия Бен:
— Къде са?
Магьосникът го изгледа тъпо.
— Кои?
— Сапьорите, кои!
— Току-що тръгнаха.
— Бегом към задната стена, боец! — викна убиецът ефрейтор. — Намери останалите — Паран е поел командването. Кажи му да се изтеглят. Намерете някое място, дето го знам. Ще се видим там.