Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Извинявай, добър ден. Но се притесних. Къде беше?
Онзи направи гримаса.
— Срещи. Все тия срещи. Чакаш в офиса, чакаш в офиса. Никаква работа не се върши — само среща след среща. Трябваше да се срещна с кого ли не, за да организирам нещата за товарите, от които имат нужда хората. Понякога си мисля, че всъщност никой не желае истински в града да навлиза каквото и да било. Щеше да е къде—къде по—лесно, ако всеки си получаваше парите, а не работеше — тогава нямаше да им се налага да се подписват на някакви ведомости и да се притесняват, че някой ден ще им бъде подирена сметка за свършеното.
— Айшак, вярно ли е, че някога транспортната компания е била твоя?
Мъжът млъкна, за да си поеме дъх.
— Кой ти говори такива неща?
— Кажи ми. Твоя ли е била транспортната компания?
Айшак сви рамене.
— Ами мисля, че още е.
— Какво стана?
— Какво стана ли? Нищо, само дето май поумнях и разбрах, че работата тук е повече, отколкото ми трябва.
— С какво те заплашиха?
Айшак го изгледа продължително.
— Ти откъде си всъщност? Хич не ми приличаш на момче от село.
Ричард се усмихна.
— Не ми отговори на въпроса, Айшак.
Мъжът махна раздразнено с ръка.
— Защо ти е да се ровиш в миналото? Каквото било — било. Човек трябва да гледа в настоящето и да извлича най—доброто от онова, което му предоставя животът. Беше ми предоставен избор и аз го направих. Нещата са такива, каквито са. Едното желание не храни децата, ми.
Ричард изведнъж си даде сметка, че любопитството му е прекалено жестоко. Лицето му се отпусна.
— Разбирам те, Айшак. Наистина. Съжалявам.
Мъжът отново сви рамене.
— Сега работя тук наравно с другите. Много по—лесно е. Трябва да следвам същите правила, иначе ще си загубя работата — също като другите. Сега всички сме равни. Слава на Ордена — завърши той накрая и подаде на Ричард листа. — Ето, прегледай поръчките.
Имаше написани само два обекта със съответните обяснения за качество, големина и количество на стоката.
— Какво е това? — попита Ричард.
— Трябва ни товарач, който да отиде с една от каруците, да разтовари стоката и да се увери, че всичко е наред с доставката.
— Значи вече работя на каруците? Защо? Мислех, че имаш нужда от мен в склада.
Айшак свали червената си шапка и почеса тъмната си оредяла коса.
— Получихме… оплаквания.
— За мен? Че какво съм направил? Знаеш, че работя усърдно.
— Прекалено усърдно. — Айшак намести шапката на главата си. — Хората в склада се оплакват, че си сърдит, зъл и необщителен. Те го казват, не аз. Чувствали се потиснати, като те гледат как демонстрираш силата и младостта си. Казват, че им се присмиваш зад гърба.
Повечето от мъжете бяха по—млади от Ричард и достатъчно яки.
— Айшак, никога не съм…
— Знам, знам. Но те така го усещат. Не си създавай неприятности. Важи това, което казват хората, а не както стоят нещата в действителност.
Ричард въздъхна отчаяно.
— Но нали от профсъюза ми казаха, че мога да работя нещо, което другите не умеят, и трябваше да давам всичко от себе си, за да облекча онези, които могат по—малко — които не притежават моите способности. Казаха, че ако не работя с всички сили, ще си загубя работата.
— Искат уволнението ти.
Ричард въздъхна.
— Значи край с мен тук, а?
Айшак махна с ръка.
— И да, и не. Освободен си от склада за лошо поведение. Убедих съвета да ти бъде даден още един шанс и да бъдеш преместен на каруците. Там работата не е много — трябва само да натовариш каруцата, а когато пристигнете на определеното място, да я разтовариш. Шансът ти да се забъркаш в проблеми е минимален.
Ричард кимна.
— Благодаря ти, Айшак.
Мъжът подири спасение от неудобството си сред купчините железа, които чакаха местоназначението си. Почеса се по слепоочието.
— Заплатата е по—малка.
Ричард отърси ръцете си една в друга и изтупа задницата на панталона си от наслоения прах.
— Все едно. Нали и без това сега ми я вземат и я дават на други. Всъщност, като се замисля, не губя аз — по—скоро губят онези, които няма да могат да вземат от заплатата ми толкова, колкото са взимали досега.
Айшак се изсмя и тупна Ричард по рамото.
— Ти си единственият, на когото мога да разчитам, Ричард. По—различен си от всички други — чувствам, че с теб мога да говоря и разговорът ни няма да стигне до други уши.
— Не бих направил такова нещо.
— Знам. Затова ти казвам неща, които не бих споделил с никой друг. Очаква се да съм равен с всички и да работя като тях, но в същото време трябва и да осигурявам работни места. Уж ми взеха бизнеса, но всъщност искат от мен да продължавам да го въртя. Сбъркан свят.