Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Е, не че се налага, но ако имаш уважение към себе си, би трябвало да си любознателен, да искаш да научаваш нови неща — па било то и най—простички. Човек за почва да изпитва гордост от самия себе си едва като се научи да се радва на малките неща — дори на някаква си стара стълба.
— Ами! Аз и бездруго си се гордея със себе си и хората ме уважават.
— Не, не те уважават. Ти ги караш да се страхуват от теб и бъркаш страха им с уважение. Никой не може да ти вдъхне самоуважение — дори онези, които те обичат. Човек сам извоюва своето самоуважение. Всичко, което ти можеш да правиш в момента, е да изглеждаш глупав.
Онзи скръсти ръце.
— Ти кого наричаш…
Ричард забоде пръст в голите гърди на младежа и го накара да отстъпи крачка назад.
— Човек има само един живот. Това ли е всичко, което ти искаш от живота си — да се мотаеш и да плашиш хората с твоята банда непрокопсаници? Това ли искаш да означава животът ти за теб? Всеки, който иска повече от живота, който иска животът му да означава нещо, би искал да научи нещо ново. Утре аз ще оправя тези стълби. Утре ще те видя що за човек си.
Младежът отново зае заплашителна поза:
— Ами!? Е, аз пък може да предпочета да си прекарам времето с приятели.
Ричард сви рамене.
— Точно затова ти е такъв животът. Аз не притежавам властта да променя живота си, но мога поне да избирам онова, което ми се струва, че е в мой интерес. Мога да избера да оправя тези стълби и да подобря малко тая дупка, в която ще живея — вместо да хленча и да чакам някой друг да направи нещо за мен. Аз си имам достойнство и си познавам възможностите. Поправянето на едни стълби няма да те направи мъж, но ще ти помогне да се почувстваш по—уверен в себе си. Ако искаш, доведи и приятелите си — ще ви науча да използвате тези ножове, които носите, за нещо по—полезно от това да ги размахвате пред хорските лица.
— Може да наминем да се посмеем с теб, говедо.
— Чудесно. Но ако ти и приятелчетата ти искате да научите нещо полезно, ще направите добре, ако ми го покажете, като в знак на уважение към живущите в тази сграда си облечете ризи. Това е първият избор, който ще трябва да направите. Ако сбъркате, с времето изборите ви ще стават все по—ограничени. И се казвам Ричард.
— Както вече казах, може да наминем, за да се повеселим. — Той направи подигравателна гримаса: — Ричард.
— Смейте се колкото си щете. Аз си знам цената и нямам нужда да я доказвам пред някой, който не знае своята. Ако искате да научите нещо, знаете какво трябва да направите. Ако обаче си позволите да ми замахнете с нож или още по—лошо — ако посегнете на жена ми, — това ще ви бъде последната грешка в живота.
Онзи предпочете да се направи, че не е чул заплахата.
— И какво ще излезе от мен? Един глупак, който си скъсва гъза от бачкане за алчния Айшак и транспортната му компания.
— Как се казваш?
— Камил.
— Е, Камил, аз работя срещу заплата, за да мога да издържам себе си и жена си. Има нещо, на което държа — себе си. И някой ме цени достатъчно, за да ми плаща за времето и способностите. Точно сега изборът ми да работя в транспортната компания бе един от малкото, на които имах право, за да си осигуря прехрана. Що се отнася до стълбите — избрах да ги поправя, защото така ще се подобрят условията ми на живот. — Ричард присви очи. — Само не разбрах какво общо има с всичко това Айшак?
— Айшак ли? Той е собственикът на транспортната компания.
— Айшак е само шеф на склада.
— Някога, преди Орденът да му конфискува склада, Айшак имаше приемна тук. Всъщност, като се замисля, май беше точно в тази стая. Тогава компанията беше негова. Той избра просветлението пред алчността — когато имаше възможност за избор. С помощта на другарите си се научи да бъде по—добър гражданин на Ордена, разбра мястото си под Светлината на Създателя. Сега вече знае, че не е по—добър от който и да е от нас — дори от мен.
Ричард хвърли бърз поглед на Ничи, която бе застанала по средата на стаята и слушаше разговора. Почти беше забравил за съществуването й. Повече не му се говореше.
— Ще се видим утре вечер, независимо дали ще дойдеш да се посмееш, или да поработиш. Животът си е твой, Камил, изборът е твой.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Слънцето тъкмо изгряваше. През високите прозорци на склада нахлуваха прашни талази светлина. Когато забеляза Айшак да се задава по пътеката с листа с указанията за това кои железа в коя каруца да се натоварят, Ричард скочи от мястото, където бе седнал да го чака.
Не го бе виждал вече цяла седмица.
— Айшак. Добре ли си? Къде се изгуби?
Якият мъж не забави ход.
— Добър ден и на теб.