Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Последва нова прозявка, а после и добавка към предишното:
— След това всички останали бяха осъдени да заплатят голяма глоба, а утре, госпожа Мюлерова, ще ви помоля да ми сварите юфка.
Швейк се обърна на другата страна и продължи да хърка. През това време между готвача-окултист Юрайда и школника се завърза разговор по въпросите на бъдещето.
Окултистът Юрайда смяташе, че макар и на пръв поглед да изглежда глупаво, когато човек, за да убива скуката, пише за събития, които ще се случат в бъдеще, но положително е, че дори и в такива забавни писания често се съдържат пророчески факти, когато духовното ни зрение под влияние на тайнствени сили прониква зад завесата на неизвестността и вижда бъдещето. От този момент речта на Юрайда се изпъстри с всевъзможни завеси. Завесата, която засланя бъдещето, се явяваше у него във всяко второ изречение. Най-сетне той стигна дори до регенерацията, тоест до способността на човешкото тяло да се възобновява, свърза всичко това със способността на инфузориите да възстановяват тялото си и завърши с декларацията, че всеки човек може да откъсне опашката на който и да било гущер и тя след това отново щяла да порасне.
Телефонистът Ходоунски пък добави, че хората биха били царе, ако тая работа можеше да става и при тях както при гущера. Ето например, да кажем, на война отнесат на някого главата или друга част от тялото — за командуването това би било добре дошло, защото в такъв случай не би имало никакви инвалиди. Един австрийски войник например, на когото непрекъснато биха се възстановявали краката, ръцете, главата, би бил по-ценен от цяла бригада.
Школникът заяви, че днес, благодарение на големия напредък на военната техника, противникът може да бъде разсечен дори и на три напречни части. Съществува природен закон за регенерация на телата на пръчковидните от вида на инфузориите. Всяка от разсечените части се подновява, в нея се оформят нови органи и тя продължава да се развива самостоятелно като ново пръчковидно. Аналогично на това след всяко сражение участвувалата в него австрийска армия би се утроявала, удесеторявала, към всеки откъснат крак би се развивал нов и свеж пехотинец.
— Ако можеше да ви чуе Швейк — отбеляза фелдфебелът Ванек, — положително би ни привел и някой пример.
Чул името си, Швейк реагира и измърмори:
— Hier!624
И като даде по тоя начин израз на войнишката си дисциплинираност, продължи да хърка.
В полуотворената врата на вагона се подаде главата па подпоручик Дуб.
— Тук ли е Швейк? — попита той.
— Тъй вярно, спи, господин подпоручик — отговори школникът.
— Щом като го търся, школник, вие трябва веднага да скочите и да го извикате.
— Как да го извикам, господин подпоручик, като спи?
— Събудете го веднага! Чудно колко сте недосетлив, школник!? Вие би трябвало с по-голяма готовност да услужвате на своите началници. Вие, изглежда, не ме познавате още. Но след като ме опознаете…
Школникът започна да буди Швейк.
— Швейк, ставай, че изгоряхме.
— Едно време, когато горяха мелниците на фирмата „Отколек“ — замърмори Швейк и се обърна на другия си хълбок, — дойдоха пожарникари чак от Височани…
— Заповядайте да видите, господин подпоручик — любезно се обърна школникът към подпоручик Дуб, — аз го будя, но не помага.
Подпоручик Дуб се разсърди.
— Как се казвате, школник? Марек? Ах, вие сте оня, дето непрекъснато лежеше в ареста, нали?
— Да, господин подпоручик. Аз прекарах едногодишния курс на школата, така да се каже, в ареста и бях редеградиран, тоест след освобождаването ми от дивизионния съд, където беше установена моята невинност, аз бях назначен за батальонен летописец със запазване на званието школник.
— Няма да останете за дълго такъв! — изрева подпоручик Дуб целият почервенял. Тая промяна в цвета на лицето му създаде впечатлението, като че ли бузите му са се подули, след като здравата са били напляскани. — За това вече аз ще се постарая!
— Господин подпоручик, моля да ме представите за рапорт — сериозно му отговори школникът.
— Я не си играйте с мене! — каза подпоручик Дуб. — Ще ви дам аз един рапорт. Ние пак ще се срещнем с вас, но тогава вие дяволски ще съжалявате, защото ще разберете кой съм аз, щом още не ме познавате!
Подпоручик Дуб напусна разгневен вагона и в яда си забрави за Швейк, макар че малко преди това бе имал най-доброто намерение да го повика и да му каже: „Дъхни ми!“ като последна мярка за установяване на незаконния алкохолизъм. Сега обаче бе вече късно. След половин час, когато той се върна при вагона, бяха раздали на войниците черно кафе с ром, Швейк се беше събудил и при повикване от страна на подпоручик Дуб изскочи навън като сърна.
624
Тук! — Б.пр.