Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Издръжлива е, нали? — попита дьо Лунвил.
— Къде ми е златото? — попита Ру.
— Какво злато? — отвърна момичето.
— Стига! — кресна дьо Лунвил, пристъпи към нея и я попита: — Как се казваш?
— Както искате — сопна се тя. — Какво значение има?
— Ти направи големи бели, момиче — продължи сержантът, махна с ръка и Джедоу му донесе стол. — Уморен съм. Нощта беше твърде дълга и имаше неща, които въобще не ми харесаха. Най-неприятното е, че открих, че си заклала мъжа, когото исках да обеся утре. Не знам какви отношения си имала с Танерсън, дете, но този мъж трябваше да бъде обесен пред хората на площада. — Погледна към останалите мъже, които стояха до стените, и допълни: — Сега ни трябва друг за бесене.
— Ако я докараме в мъжки дрехи — обади се Джедоу — и й отрежем косата, ще свърши работа.
По нищо не пролича дали момичето усети заплахата. Вглеждаше се в мъжете, за да запомни лицата им и някой ден да си отмъсти. Накрая каза:
— Той уби сестра ми.
— Коя беше сестра ти? — попита дьо Лунвил.
— Келнерка… курва в „Седемте цветя“. Казваше се Бетси.
Ру се изчерви. Внезапно долови приликата, макар че това момиче бе по-красиво от убитата си сестра. Ру беше притеснен и не искаше арестуваната да разбере, че той е мъжът, който е бил със сестра й в нощта, когато бе убита.
— Как се казваш? — попита отново дьо Лунвил.
— Катерина — обади се глас зад тях. Ру се обърна и видя, че лорд Джеймс е застанал на вратата на килията. — Джебчийка. — Той заобиколи дьо Лунвил и погледна момичето в лицето. — Казват ти Кити, нали?
Момичето кимна. Беше изплашена от грубите мъже, която я бяха арестували. Влезлият обаче беше облечен като благородник и говореше така, като че ли бе свикнал да му се подчиняват. Той разгледа внимателно лицето й и каза:
— Познавах баба ти.
За момент Кити се смути, после очите й се разшириха и тя пребледня.
— Богове и демони! Ти си Кървавия херцог, нали?
Лорд Джеймс кимна и се обърна към дьо Лунвил.
— Къде уловихте тази дребна риба?
Сержантът обясни, че един от охраната на нощната операция я забелязал да се спуска по една водосточна тръба и им сигнализирал, че са следени; след това й направили капан.
— Просто оставих Ерик на един ъгъл, така че като минава покрай него, да може да я сграбчи — завърши дьо Лунвил.
Джеймс седна и тихо каза:
— Я ми разкажи какво точно се случи, момиче.
Тя разказа как е открила, че Танерсън и неговите другари са убили сестра й, и как уредила да го примамят в една стая на публичния дом. Как загасила осветлението и останала в леглото и когато Танерсън влязъл, открил хубаво излегнало се момиче и не разбрал нищо. И как докато се навеждал отгоре й, тя му прерязала гърлото.
— Взе ли някакво злато от него? — прекъсна я Ру.
— Нямаше кесия — отвърна тя. — Поне не видях. Не съм търсила.
Ру изруга.
— Някой е чул, че излизаш, надникнал е, видял е кръвта и е отмъкнал кесията.
— Вратата не беше ли заключена? — попита дьо Лунвил.
— Обикновено — обясни лорд Джеймс — тези брави не са толкова сигурни, колкото си мислиш. Може би някой от служителите в заведението е прибрал парите ти, Ру. Знаят как да поставят езичето на ключалката така, че да падне, когато вратата се затвори зад тях. Ако бяхте пристигнали пет минути по-рано, сигурно щяхте да заловите крадеца на място. Сега, дори да го заловим и да го въртим на шиш, няма да открием къде е златото.
Ру изруга.
Лорд Джеймс се обърна към момичето.
— Ти се превръщаш в част от проблема, Кити. Споразумях се с Мъдреца да ми предаде Танерсън и съучастниците му, но ти провали всичко. — Той потърка брадичката си. — Е, твоята кариера при Шегаджиите е свършена.
— Какво ще правите с мен? — попита тя. Паниката постепенно я обземаше.
— Ще ти намеря работа — отвърна той и стана. После погледна дьо Лунвил. — Имаме нужда от жени агенти, нали, Боби? Но на първо време я дръж изкъсо. Ако се окаже ненужна, винаги можеш да я убиеш.
И излезе. Дьо Лунвил кимна на останалите да го последват. Като мина покрай Кити, хвана брадичката й и я погледна в очите.
— Наистина си хубава, нищо че си се намацала толкова.
— Мислиш да се поупражняваш, а? — попита тя предизвикателно.
— И какво, ако искам? — отвърна той, дръпна я и я целуна бързо. Очите му внимателно наблюдаваха реакцията й.
— Е, няма да си първият грубиянин, който ми пуска ръце. — Тя се отдръпна. — Бях изнасилена още като дете и оттогава ми е все тая. — Стана и свали късото си палто. После разкопча блузата си и почна да сваля ботушите и панталоните си.