Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Какво е това, чичо? — запитал той.
— Това е дворец! — отговорил Бахрам. — В него живее мой враг! Там ми се случи една история, но сега нямам време да ти я разказвам! — ударил по барабана, появили се конете, те пак ги яхнали и пътували още седем дни. На осмия магът запитал: — Какво виждаш, Хасане?
— Между изгрева и залеза виждам само облаци и бури! — отговорил момъкът.
— Това не са облаци, нито бури! — казал Бахрам. — Това е огромна висока планина, която разсича облаците. Нито един облак не може да се издигне над нея! На върха й е онова, което ни трябва! Но то има нужда от твоите ръце! Еликсирът се получава само от тревата, която расте там, където планината разсича облаците! Щом наберем от нея, ще ти покажа как става цялата работа!
Стигнали до планината. Спрели в полите й. По склоновете й зърнали дворец.
— Какъв е този дворец? — запитал Хасан.
— Това е жилище на джинове! — отговорил магът и продължил: — Извинявай за онова, което ти сторих! И не ми противоречи нищо! Нали сега сме едно цяло! — бръкнал в дисагите си, извадил ръчна мелница и малко пшеница, смлял я, омесил тесто, направил от него три питки, запалил огън и ги изпекъл. Ударил по барабанчето, появили се жребците. Избрал един, заклал го, одрал кожата му и рекъл на Хасан: — Влез в тази кожа! Аз ще те зашия в нея и ще те оставя на земята! Ще се спуснат хищни птици, ще те понесат и ще те оставят върху билото на планината! Ето ти този нож! Щом усетиш, че си на твърда земя, разрежи кожата и излез! Птицата ще се изплаши и ще отлети. Покажи ми се на ръба на планината, викни ми и аз ще ти кажа какво да правиш!
Взел той трите питки и стомна вода, сложил ги заедно с Хасан в кожата и го зашил вътре. Долетяла хищна птица, грабнала го, полетяла с него към планинското било и кацнала там. Хасан разсякъл кожата, измъкнал се от нея и викнал на мага от планинския ръб.
— Огледай се и ми кажи какво виждаш! — отговорил му Бахрам.
Огледал се Хасан зад себе си и видял множество изтлели човешки кости и дървени трески. Съобщил му, а магът му викнал:
— Точно това търсим! Вземи шест наръча трески и ми ги хвърли! Те са от тревата, с която се прави алхимичният еликсир!
Хвърлил му Хасан шест наръча трески. Когато магът ги видял при себе си, викнал:
— Куче, аз си свърших работата! Ако искаш — остани там, за да умреш, ако ли не — хвърли се долу, за да загинеш! — и си тръгнал.
— „Няма сила и воля освен у всевишния Аллах!“ — възкликнал Хасан. — Този неверник пак ме измами!
И седнал да оплаква съдбата си, като заредил следните стихове:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Хасан се обърнал и тръгнал по билото. Бил убеден, че ще умре. Стигнал до обратната страна на планината. Видял долу синьо море с бурни вълни, цялото побеляло, всяка вълна като огромна планина. Приседнал на колене, прочел наум молитвата, която се произнася при погребения, и скочил в морето. Понесли го вълните и го извели жив и здрав на някакъв бряг. Хасан възхвалил Аллах и му благодарил. После стигнал до огромен дворец, извисен до небесата — бил същият, за който Бахрам казал, че в него живее негов враг. „Може пък спасението ми да е там!“, помислил Хасан. Видял, че портата е отворена. В двора имало скамейка, на нея — две девойки като месечини, и двете играели шах. Едната надигнала глава, зърнала го и възкликнала:
— За бога, това е човешко същество! Мисля, че е онзи момък, когото Бахрам магът водеше със себе си!
Хасан се хвърлил в нозете й, горчиво заплакал и заговорил:
— За бога, господарке! Аз съм този нещастник!
По-малката девойка рекла на по-голямата:
— Сестро, бъди ми свидетелка! Обявявам този човек за мой брат! Давам клетва пред Аллах, че ще умра, ако той умре, ще живея с неговия живот, ще се радвам с радостите му и ще тъгувам със скърбите му! — взела го за ръка, въвела го в двореца, снела от гърба му разпокъсаните дрехи, облякла го в царски одежди, подредила му трапеза, седнала със сестра си до него и рекла: — Разкажи ни патилата си с това проклето куче магьосника!