Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Изпитваше също така вътрешна умора и тя се усилваше. Не знаеше дали може да спи тук. Тялото му искаше отдих, но беше забравило как да го намери. Напомняше му малко за Моарейн, когато беше разпръснала умората им, докато бягаха от Две реки преди толкова много време. Две години вече.
Много дълги две години.
След това с Гаул огледаха лагера на Лан. Беше още по-ефимерен и от този на Егвийн. Използването на вълчия сън за разузнаване тук беше безсмислено. Лан се движеше с много конница и се изтегляше бързо. Не се задържаше на едно място с хората си достатъчно дълго, за да се отрази във вълчия сън, освен много смътно.
От Грендал нямаше и следа.
- Аан’аллейн също отстъпва - предположи Гаул, докато оглеждаше каменистия терен, където според тях беше лагерът на Лан. Тук нямаше палатки, само по някой изникващ за миг кръг спящи, белязан с пилон, за който конниците връзваха животните си.
Гаул вдигна глава и огледа околността на запад.
- Ако продължават да се изтеглят оттук, рано или късно отново ще стигнат до Полето на Мерилор. Може би това е целта.
- Може би - отвърна Перин. - Искам да посетя бойния фронт на Елейн и…
„Млади бико - повика го вълк. «Гласът» на изпращането сякаш му беше някак познат. - Тя е тук.”
„Тук ли? - изпрати Перин. - Търсачка на сърца?”
„Ела.”
Перин сграбчи Гаул за рамото и ги _измести_ далече на север. Грендал беше на Шайол Гул? Опитваше се да пробие и да убие Ранд?
Появиха се на скална издатина с изглед към долината. Мигновено залегнаха, надникнаха над ръба и огледаха долината. Стар посивял вълк се появи до Перин. Той беше сигурен, че познава този вълк - миризмата му изглеждаше позната, макар да не можеше да го свърже с име, а и вълкът не му го изпрати.
- Къде? - прошепна Перин. - В пещерата ли е?
„Не - отвърна посивелият вълк. - Там.”
Вълкът изпрати образ на палатки, струпани в долината точно под входа към пещерата. Грендал не беше забелязвана в тази долина от първия път, когато Перин я беше засякъл тук.
Бойците на Итуралд се бяха задържали тук достатъчно дълго, за да станат палатките им все по-плътни и по-плътни във вълчия сън. Перин много внимателно _измести_ долу. Гаул и вълкът тръгнаха с него.
„Там”, изпрати старият вълк и кимна към една голяма палатка в центъра. Перин беше видял Грендал преди в същата тази палатка, палатката на Родел Итуралд.
Замръзна, щом платнището на входа прошумоля. Грендал пристъпи навън. Изглеждаше като преди, с лице като къс скала.
Перин вдигна тънка боядисана стена да се скрие, но се оказа ненужно. Грендал мигновено сътвори портал и пристъпи през него в будния свят. Там беше нощ, макар времето да течеше толкова странно близо до Въртела, че можеше и да не означава много за останалия свят.
Перин успя да види същата палатка в тъмното от другата страна на портала, с двама домански стражи пред входа. Грендал махна с ръка и двамата изправиха рамене и я поздравиха.
Щом Грендал се шмугна вътре в палатката, порталът започна да се затваря. Перин се поколеба, след това _измести_ и застана точно пред него. Имаше един миг, за да реши. Да я последва ли?
Не. Трябваше да държи под око Убиеца. Само че толкова близо усети някакво… осъзнаване. Прекрачването през този портал щеше да е като…
Като събуждане.
Порталът се затвори рязко. Жегна го съжаление, но знаеше, че оставането във вълчия сън е правилно. Ранд беше почти беззащитен срещу Убиеца тук. Щеше да се нуждае от помощта на Перин.
- Трябва да пратим предупреждение - каза той.
„Сигурно бих могъл да занеса съобщението ти, Млади бико” - изпрати безименният вълк.
Перин замръзна.
- Илиас!?
„Тук съм Дълъг зъб, Млади бико” - изпрати с насмешка Илиас.
- Мисля, че каза, че не идваш тук.
„Казах, че избягвам. Това място е странно и опасно. Имам си достатъчно странности и опасности в другия свят. - Вълкът се отпусна на земята. - Но някой трябваше да те наглежда, глупаво кутре.”
Перин се усмихна. Мислите на Илиас издаваха странна смесица от вълк и човек. Изпращанията му бяха много вълчи, но начинът, по който мислеше за себе си, беше твърде личен, твърде _човешки_.
- Как върви боят? - попита Перин нетърпеливо. Гаул беше заел позиция близо до тях и следеше нащрек да не би да се появи Грендал или Убиеца. Дъното на долината беше спокойно. Ветровете бяха затихнали, прахта по песъчливата земя се къдреше на малки вълни, като вода.