Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Госпожица Темпъл кимна, пръстите й пуснаха очилата. Искаше да го прегърне и щеше да го направи, ако той не я бе дръпнал за ръката и не й бе посочил другата жена — Дужон? — която седеше прегърбена до извитата стена на театъра; шинелът на доктора бе метнат върху краката й.
— Тя не може! — Той надвика ревящите пламъци. — Трябва да й помогнем!
Жената вдигна очи към тях, когато докторът я хвана за ръката, и госпожица Темпъл, която му бе задължена, я подхвана от другата страна. Вдигнаха я тромаво. В дъното на ума си госпожица Темпъл изобщо не бе сигурна — всъщност дори се дразнеше, че трябва да приеме тази нова спътница, макар че сега жената поне можеше да се движи и мълвеше нещо в ухото на доктор Свенсон. Нали госпожица Пул я бе описала като „привлечена от Анри Сонк“? Не беше ли тя някаква привърженица, която притежаваше тайна информация? Последното, което искаше госпожица Темпъл, бе компанията на такъв човек, а и не й хареса загриженото мръщене на доктор Свенсон, когато махна косите от потното лице на жената. Зад тях се чуха стъпки и пронизваща вълна остро съскане — някой изливаше вода в огъня, — после те се закашляха от кълбетата димна пара, която се издигна в лицата им. Докторът й извика през жената:
— Чан… летяща машина… офицерът на драгуните… не гледайте в стъклените книги!
Госпожица Темпъл кимна, но дори като се изключеше шумът, информацията беше прекалено много, за да я свърже в ума си — твърде много други усещания се бореха за вниманието й — нажежен метал и строшено дърво под босите й стъпала, тежестта на тази Дужон… Какво беше станало с лампите? От преди малко блестящата редица сега бе останал един самотен оранжев блясък, като слабо зимно слънце, което не можеше да проникне през мъглата… А какво бе станало с госпожица Пул? Доктор Свенсон се обърна — зад тях ставаше нещо — и стовари своята половина от тежестта на жената върху госпожица Темпъл, която залитна напред. Ръката му я подбутваше да не спира. Видя как доктор Свенсон насочва револвер към преследвачите им и чу вика му:
— Вървете! Веднага!
Госпожица Темпъл не беше от тези, които не разбират какво трябва да се направи незабавно, така че приклекна, прехвърли ръката на тежката жена през рамото си, хвана я през кръста с другата си ръка и се изправи с пъшкане, като се постара да поеме тежестта й, доколкото можеше, и се оттласна от стената към рампата с надеждата, че наклонът ще й даде достатъчно инерция, за да изтласка госпожица Дужон. На завоя се блъснаха в отсрещната стена и двете извикаха (по-голямата част от удара бе поета от рамото на високата жена), и се олюляха, едва не се прекатуриха, а после госпожица Темпъл успя да ги преведе по тъмния като катран коридор. Спъна се в нещо меко и се строполиха, падането им бе смекчено от неподвижното тяло, в което се бяха препънали. Търсещата ръка на госпожица Темпъл напипа кожа — престилка — беше един от слугите на графа, а после лепкава следа по пода, която трябва да беше кръв. Избърса ръка в престилката, клекна, подхвана госпожица Дужон под мишниците и я превлече през трупа. Изпъшка при мисълта, че не е създадена за такава работа, и опипа напред за вратата. Не беше заключена. С пъшкане издърпа госпожица Дужон на светло и на прохладен чист въздух.
Завлече я колкото можа по-навътре на килима, пусна я, върна се на четири крака до отворената врата и надникна за следи от доктор Свенсон. В стаята се процеждаше дим. Не видя доктора, затръшна вратата и се облегна на нея, за да си поеме дъх.
Стаята за преобличане беше празна. Чуваше суматохата в театъра и тичащите стъпки в коридора с огледалата от другата страна. Погледна към поверената й жена, която се мъчеше да се изправи, и видя почернелите й боси стъпала и опърлената потъмняла коприна по ръба на робите й.
— Разбирате ли ме? — нетърпеливо изсъска госпожица Темпъл.
— Госпожице Дужон? Госпожице Дужон?!
Жената се обърна към нея — върху лицето й бе паднала коса, опитваше се да се движи с неудобната роба, която заедно с шинела на доктор Свенсон се бе омотала около краката й. Госпожица Темпъл въздъхна и приклекна пред нея, като се постара да бъде мила и загрижена, макар че имаше твърде малко време — а и честно казано, настроение — за това.
— Казвам се Селесте Темпъл. Приятелка съм на доктор Свенсон. Той идва след нас — ще ни настигне, сигурна съм, но ако не избягаме, усилията му ще бъдат напразни. Разбирате ли ме? Ние сме в Харшморт Хаус. Искат да ни убият.
Жената примига като гущер. Госпожица Темпъл я хвана за брадичката.
— Разбирате ли?