Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Погледна графа през рамо. Той бе спрял работата си и я слушаше с безизразно лице. Госпожица Пул се направи, че не забелязва и отново заговори на госпожа Стърн. В ъгълчетата на сочните й устни играеше хитра усмивка.
— Странното — Каролин, реших, че за теб ще е особено интересно — е, че тази Елоиз Дужон е възпитателка на децата на Артър и Шарлот Трапинг.
— Разбирам — каза Каролин внимателно, все едно не знаеше какво цели госпожица Пул с тази забележка. — И какво стана с тази жена?
Госпожица Пул посочи тъмната рампа зад гърба си.
— Във външната стая е. Господин Крабе сметна, че такова храбро неподчинение трябва да бъде оползотворено, така че я доведох за инициация.
Госпожица Темпъл забеляза, че тя погледна графа, доволна, че му дава информация, каквато той няма.
— Жената е била близка със семейство Трапинг? — попита той.
— И следователно със семейство Сонк — добави госпожица Пул. — Била е привлечена в Тар Менър чрез Франсис Сонк.
— Разкри ли нещо? За смъртта на полковника или за… — Графът кимна към Лидия с нехарактерна сдържаност.
— Поне на мен не ми е известно, макар че последно я разпитва заместник–министърът.
— Къде е господин Крабе? — попита графът.
— Всъщност първо трябва да се видите с доктор Лоренц, господин графе, защото вредата, която нанесе тази жена — ако си спомните кой още присъстваше в Тар Менър, — е такава, че докторът много би се радвал да го консултирате.
— Така ли? — изръмжа графът.
— И то спешно. — Тя се усмихна. — Де да имаше двама като вас, господине, защото уменията ви са нужни на толкова много фронтове! Обещавам, че ще направя всичко, за да изкопча от тази жена каквото мога, защото наистина изглежда, че много хора може да са искали смъртта на полковника.
— Защо казвате това, Елспет? — попита Каролин.
Госпожица Пул отговори, без да сваля очи от графа:
— Само повтарям думите на заместник-министъра. Като човек между толкова много страни, полковникът е бил в състояние да разгадава… тайни.
— Но тук всички са съюзници — каза Каролин.
— И въпреки това полковникът е мъртъв. — Госпожица Пул се обърна към Лидия, която слушаше разговора с объркана усмивка. — А когато става дума за тайни… кой може да каже какво не знаем?
Графът рязко вдигна шлема и ръкавиците си, пристъпи към госпожица Пул — която несъзнателно направи крачка назад — и изръмжа:
— Ще инициирате госпожица Вандаариф първа. После госпожица Темпъл. След това, ако има време — и само ако има време — третата жена. Целта ви е да информирате зрителите за нашата работа, а не да инициирате просто ей така.
— Но заместник-министърът… — започна госпожица Пул.
— Неговите желания не са ваша грижа. Госпожо Стърн, вие идвате с мен.
— Господине?
Беше съвсем ясно, че госпожа Стърн бе възнамерявала да остане в театъра.
— Имаме по-важни задачи — отсече той, погледна към двама мъже с кожени престилки и шлемове, които тъкмо влизаха: почти влачеха помежду си една отпусната жена, и продължи: — Госпожице Пул, вие ще говорите пред зрителите, но не си и помисляйте да работите с машините. — После се провикна към потъналите в мрак горни редове на амфитеатъра. — Отворете вратите!
Обърна се, мина по рампата с широки крачки и изчезна.
Госпожа Стърн погледна госпожица Темпъл и Лидия и по лицето й пробяга загриженост, а после срещна усмивката на госпожица Пул, чиято зашеметяваща особа — поне според самата нея — току–що бе изместила госпожа Стърн и простата й строга тъмна рокля от мястото й.
— Сигурна съм, че ще поговорим след това — каза госпожица Пул.
— Да — отговори госпожа Стърн и забърза след графа.
Щом тя излезе, госпожица Пул махна на хората на графа. Горе се бе отворила врата и местата за публиката се пълнеха със зрители.
— Да сложим милата Лидия на масата. Господа?
По време на жестокото изпитание на госпожица Вандаариф двамата войници от Мекленбург здраво държаха госпожица Темпъл. Госпожица Пул бе натъпкала в устата й тапа от вата и тя не можеше да издаде и звук. Колкото и да се опитваше да я избута с език, успяваше само да откъсне мокри парчета памук, а се страхуваше, че може да ги глътне и да се задави. Чудеше се дали тази госпожа Дужон е била с доктор Свенсон накрая. При мисълта за този беден мил човечец очите й се насълзиха, но тя правеше всичко възможно да не се разплаче, защото с течащ нос съвсем нямаше да може да диша. Докторът… да умре в Тар Менър. Не разбираше — Роже беше във влака за Харшморт, не беше в Тар Менър. Какъв смисъл имаше някой да ходи там? Замисли се за синята стъклена карта, на която Роже и заместник-министърът говореха в каретата… беше решила, че Тар Менър е просто наградата, с която бяха прелъстили Роже. Възможно ли беше да е обратното — нуждата им от Тар Менър да бе наложила и привличането на Роже?