Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Госпожица Темпъл не отговори: не можеше.
Графът изсумтя, пак извади джобния си часовник и се намръщи.
— Отвън все пак имаше смущения… — почна госпожа Стърн.
— Знам — избоботи графът. — Но това закъснение — бъдещите последователи сигурно вече чакат. Започвам да си мисля, че сгреших, като не пратих вас…
Обърна се при звука на отваряща се врата откъм отсрещната рампа и тръгна нататък.
— Знаете ли колко е часът? — изрева към тъмнината, върна се при масата и се наведе над кутиите под нея.
От тъмната рампа зад него се появи ниска пищна жена с къдрава тъмнокафява коса, кръгло лице и нетърпелива усмивка. Носеше маска от паунови пера и блестяща светла рокля с цвят на пресен мед със сребрист бордюр по деколтето и ръкавите. Носеше няколко метални шишета с капачки. Госпожица Темпъл беше сигурна, че я е виждала и преди — тази вечер подозренията я глождеха, — а после се сети: това бе госпожица Пул, третата жена от каретата за Харшморт, която бе получила инициация онази нощ.
— За бога, господин графе — бодро започна госпожица Пул, — прекрасно знам колко е часът, но ви уверявам, че нямаше как да предотвратя закъснението. Начинанието ни бе опасно забавено…
Видя госпожица Темпъл и млъкна. После попита:
— Коя е тази?
— Селесте Темпъл. Мисля, че сте се виждали — отсече графът.
— Как бе забавено?
— Ще ви разкажа после. — Госпожица Пул хвърли неприязнен поглед на госпожица Темпъл, после се обърна и театрално помаха на госпожа Стърн. — Достатъчно е да кажа, че просто трябваше да се преоблека — онзи оранжев прах, нали знаете. Но преди да ми се накарате, ще ви кажа, че това отне също толкова време, колкото му трябваше на доктор Лоренц да приготви безценната ви смола.
Подаде шишенцата на графа и кръшно тръгна към госпожица Вандаариф; лицето й бе озарено от поредната блестяща усмивка.
— О, Елспет! — възкликна госпожица Вандаариф. — Дойдох да те търся в хотела…
— Знам, милинка, и толкова съжалявам, но ме повикаха в провинцията…
— Но на мен ми беше толкова лошо…
— Бедничката ми! Но Маргарет беше там, нали?
Госпожица Вандаариф кимна мълчаливо и подсмръкна, сякаш за да каже, че не е искала да бъде успокоявана от Маргарет, както госпожица Пул добре знае.
— Всъщност госпожица Темпъл е била там преди нея — отбеляза спокойно госпожа Стърн. — Двете с Лидия са имали доста време да си поговорят, преди госпожа Марчмур да успее да се намеси.
Госпожица Пул не отговори, а пак погледна госпожица Темпъл, преценяваше я като противник. Докато отвръщаше на надменния й поглед, госпожица Темпъл си спомни дребната схватка в каретата, защото тя бе бръкнала в очите точно на госпожица Пул, и разбра, че въпреки Процеса унижението ще остане в съзнанието на тази жена като белег от камшик. Освен това госпожица Пул притежаваше точно този нарочно весел темперамент, който госпожица Темпъл смяташе за ужасно дразнещ. Както госпожа Марчмур (надменна и театрална), така и госпожа Стърн (замислена и резервирана), изглежда, бяха оформени от травми през живота си, но настойчивата веселост на госпожица Пул приличаше по-скоро на остро отрицание. А това, което бе още по-противно за госпожица Темпъл, бе, че тя се правеше на истинска приятелка на Лидия само за да я тъпче по-успешно с ужасния им еликсир.
— Да, двете с Лидия се разбираме добре — каза госпожица Темпъл. — Научих я как да бърка в очите на глупави дами, които се опитват да се правят на много умни.
Усмивката на госпожица Пул замръзна. Тя хвърли поглед към графа — той все още се занимаваше с кутиите, шишенцата и дългите медни жици, обърна се към госпожа Стърн и каза достатъчно високо, за да я чуят всички:
— В имението на господин Баскомб — или трябва да кажа лорд Тар? — изпуснахте толкова интересни неща! Част от закъснението се дължи на залавянето и екзекуцията на доктора на принца — доктор… как се казваше? — странен човек и наистина голям глупак. Другата част бе заради един от обектите ни: реакцията й към събирането беше противна, но не фатална, и накрая тя създаде един доста важен проблем — макар доктор Лоренц да е убеден, че може да го поправи…