Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Хм… мадам — каза мистър Дорит, — аз възглавявах… хм… значително общество. Вие не се мамите в предположението си, че съм свикнал да заемам… хм… влиятелно положение.
— Щастлива съм, че имам такъв сътрудник — отвърна мисис Дженеръл, — и затова бих препоръчала с по-голяма увереност мистър Дорит да поговори сам с Еми и да й каже наблюденията и желанията си. Щом тя му е любимката, а безсъмнено и тя е привързана към него, много е вероятно да се поддаде на влиянието му.
— Очаквах предложението ви, мадам — каза мистър Дорит, — но се боях… хм… да не би да… хм… да се намеся в…
— В моята работа ли, мистър Дорит? — любезно допълни мисис Дженеръл. — Не се тревожете за това.
— Тогава с ваше разрешение, мадам, ще изпратя да я повикат веднага — каза мистър Дорит и издрънка със звънчето си за камериера.
— Желае ли мистър Дорит да остана?
— Ако не сте заета, бихте ли имали нещо против да останете няколко минути?
— Ни най-малко.
И така Тинклър, камериерът, бе изпратен да намери камериерката на мис Еми и да я помоли да съобщи на мис Еми, че мистър Дорит я вика. Докато даваше нареждането си, мистър Дорит гледаше строго Тинклър и със същия строг поглед го проследи, докато излезе от вратата, подозирайки го, че таи в ума си нещо, накърняващо фамилната чест; да е дочул например някоя шега за Маршалси още преди да е постъпил на службата и сега си я припомня. И ако Тинклър случайно се бе усмихнал, колкото и бегло и невинно, нищо не би могло да разубеди мистър Дорит до края на живота му, че не е бил прав. Но тъй като по някаква случайност и за негово щастие Тинклър си остана сериозен и спокоен, той избягна голямата опасност, която го грозеше. И когато при завръщането си (при което мистър Дорит пак се вторачи в него) той съобщи за влизането на мис Еми, която като че ли бе дошла на погребение, у мистър Дорит остана впечатлението, че това момче има добро държане и че овдовялата му майка го е възпитала в благочестив дух.
— Еми — каза мистър Дорит, — ти току-що беше предмет на разговор между мене и мисис Дженеръл. И двамата сме на мнение, че ти едва ли се чувствуваш у дома си тук. Хм… защо така?
Пауза.
— Мисля, че ми трябва малко време, татко.
— Папа е по-подходяща форма на обръщение — забеляза мисис Дженеръл. — Татко звучи някак простовато, мила. Освен това думата „папа“ дава красива форма на устните. Папа, помада, прах, патица, призма са много хубави думи за устните, особено прах и призма. Ще видите колко полезно ще ви бъде, по отношение на красивото ви държане, ако от време на време, когато сте в общество или влизате в стая с гости, си кажете: папа, помада, прах, призма, прах и призма.
— Моля ти се, дете мое — каза мистър Дорит, — послушай поученията на мисис Дженеръл.
Бедната малка Дорит погледна тъжно към прочутата лакировчица и обеща да се постарае.
— Ти казваш, Еми, че ти е нужно време — продължи мистър Дорит. — Време за какво?
Нова пауза.
— За да свикна с новия начин на живот — каза малката Дорит, отправила любещ поглед към баща си, когото едва ли не нарече прах, ако не помада или призма, в желанието си да се покори на мисис Дженеръл и да му угоди.
Мистър Дорит се навъси и придоби много недоволен вид.
— Еми — отвърна той, — чини ми се, че ти имаше твърде много време за това. Хм… ти просто ме изненадваш. Разочароваш ме. Фани превъзмогна всички тези дребни трудности, а защо… хм… ти не можеш?
— Надявам се скоро да успея по-добре — рече малката Дорит.
— Дано — отвърна баща й. — Аз… хм… аз от сърце го желая, Еми. Изпратих да те повикат, за да ти кажа… хм… да ти подчертая в присъствието на мисис Дженеръл, към която сме така задължени, че има любезността да остане при нас… хм… при този или кой да е друг случай (мисис Дженеръл притвори очи) — че аз… хм… да ти кажа, че аз не съм доволен от тебе. Ти правиш задачата на мисис Дженеръл неблагодарна. Ти… хм… ме много затрудняваш. Ти си била винаги (както осведомих мисис Дженеръл) любимото ми дете. Винаги съм те имал за… хм… приятел и събеседник; в замяна на това аз… хм… те умолявам да се приспособиш по-добре към… хм… обстоятелствата и послушно да вършиш, каквото подобава на твоето… на твоето положение.