Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— От утре — казах сериозно аз, — ще живея у вас, ще се храня два пъти дневно и през време на яденето мога да пия само Жевезерско вино. За закуска пия само шоколад, който сам си приготовлявам и съм си донесъл със себе си. Ако предприетото от мен не сполучи, ще си платя всички направени дотук разноски. Наредете веднага конопът да се махне достатъчно далеч, та да не смущава с миризмата си духовете, които ще заклинам. Веднага след това пречистете въздуха с барут. А сега се погрижете да изпратите доверен човек, който да вземе утре вещите ни от странноприемницата и ми оставете на разположение сто нови свещи и три факли.
С тези думи оставих Франци и се отправих с Капитани по пътя за Чезена. Не бяхме се отдалечили и на сто крачки от дома, ето че чух някой да тича след нас.
— Господине — извика ми Франци, защото това бе той, — спрете, моля ви, и си вземете обратно вашите четиридесет талера, които сте дали на жена ми за конопа.
— Не, господине, това няма да направя, защото не бива да претърпите никаква загуба.
— Приемете си ги обратно, моля, защото аз мога още днес да продам много лесно конопа за четиридесет талера.
— Тогава — казах му аз, — съм съгласен. Доверявам се на думите ви.
Моето поведение направи на добрия човек дълбоко впечатление и той започна да ме гледа с най-голяма почит. Това уважение се увеличи още повече, когато, въпреки увещанията на моя спътник, аз отказах упорито да приема стоте цехина, които той искаше да ми даде насила за разноските ми по пътуването. Възхитих го, като му казах, че непосредствено преди притежанието на едно толкова голямо съкровище човек не трябва да обръща внимание на такива дреболии.
След като на следващия ден пристигна багажът ни, ние се видяхме отлично настанени при богатия и прост Франци.
Поднесоха ни обяд, който бе добър, но доста разточително приготвен, и аз му казах, че трябва да се готви по-пестеливо и вечерта да ни се даде просто една вкусна домашна вечеря. Така и направиха. След вечеря добродушният Франци ме потърси и ми каза, че що се отнася до въпроса за девствено момиче, той мисли, че вече е намерил такова в лицето на собствената си дъщеря. Той бил се посъветвал с жена си и можел със сигурност да твърди това.
— Всичко това е добре — му казах аз, — но сега кажете ми какво ви кара да мислите, че притежавате съкровище в къщата си?
— Първо — отговори той, — едно устно предание от баща на син от осем поколения насам, сетне, силните удари, които се чуват нощем под земята. Освен това вратата на моя килер се отваря и затваря от само себе си на всеки три или четири минути, което сигурно е дело на демоните, които виждаме всяка вечер да бродят по полето въз вид на пирамидални пламъци.
— Ако това е така, тогава сигурно е като две и две четири, че в къщата ви има скрито съкровище. Пазете се да не сложите ключалка на вратата, която се отваря и затваря от само себе си, защото с това ще предизвикате земетресение, което ще превърне цялата околност в пропаст. Духовете искат да бъдат свободни и разрушават всички препятствия, които им се поставят.
— Да бъде благословен Бог, защото един учен, когото баща ми повика преди четиридесет години, ни каза същото. Този могъщ човек имаше нужда само от още три дни, за да извади съкровището, когато баща ми узна, че инквизицията го търси да го залови и затова го остави бързо да избяга. Кажете ми, моля ви, защо магията не може да се противопостави на инквизицията?
— Защото монасите властвуват над много повече дяволи, отколкото ние. Но аз съм убеден, че баща ви е бил похарчил вече доста голяма сума по този учен.
— Около две хиляди талера.
— Повече, повече!
Дженовефа не беше красива, защото кожата й бе силно обгоряла от слънцето и устата й бе доста голяма, но имаше удивително бели зъби, а долната й устна бе издадена малко напред, като че винаги готова за целувки. Гърдите й бяха достатъчно развити и много твърди, но самата тя бе светлоруса и ръцете й доста дебели. Трябваше да се правя, че не забелязвам някои неща, но, общо взето, цялата представляваше една добра хапка. Намерението ми бе да я накарам да се влюби в мен. Достатъчно бе да я привикна към подчинение, другото би било твърде отегчително с една селянка, защото най-важното при липса на любов е, струва ми се, пълното подчинение. Разбира се, тогава човек не изпитва нито нежност, нито възхищение, но до известна степен се обезщетява чрез пълното господство, което упражнява.