Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Капитан Тазал, професионален войник, не от прочуто семейство, наскоро назначен, вървеше със строева стъпка към тронната зала на Унта с шлема под едната ръка, другата бе на дръжката на меча, а по челото му лъщеше пот. Гвардейците отвориха вратите и при влизането той се поклони току на прага. Надигна глава и видя престола празен, покрит с бял атлаз — разбира се, глупако! Озърна се. Встрани забеляза управника в отсъствието на императрицата, Малик Рел, говорител на Събранието, да плакне ръцете си в някакъв леген.

Малик се дръпна от легена и изсуши ръце в бяла кърпа.

— Имате ли новини, капитане, за това варварско леке, което петни земите ни?

Земите ни? Тазал обаче внимателно не допусна никакви чувства на брадатото си лице.

— Крепостта Джурда се е предала. Гарнизонът не е бил достатъчно силен, за да устои на нападение.

Човекът от Събранието протегна кърпата и един прислужник я пое. Той скръсти ръце на широкото си шкембе.

— Разбирам. И кому се е полагало да вземе това решение?

Капитанът опита да прикрие намръщването си. Какво беше това? Възмездие?

— Началникът, сегашният господар Джурда.

— Способен?

— Според мен? Да.

— Колко лошо…

Как така лошо? Лошо, че крепостта се е предала? Или е лошо за началника, че се е предал без разрешение? Или е лошо за теб, че сега хиляди уикци са се впуснали срещу теб и жадуват кръвта ти? Или, за да го признаем на човека от Събранието, лошо, задето един способен военачалник е преценил положението като толкова безнадеждно, че се е предал?

Капитанът прокара ръкав през челото си и се помъчи да запази лицето си безизразно. Човекът изглеждаше възхитително спокоен, като вземем предвид положението, в което се бе набутал сам. Този дебел интригант беше с яка направа.

Все още сведен, погледът на говорителя на Събранието се плъзна странично, към празния престол. Бледното му кръгло лице доби още по-подпухнал вид.

— Мечът на Империята замина на запад, капитане. Какъв съвет бихте ни предложил?

На нас? След всичко, чуто от капитана за този самопровъзгласил се Меч, истински късмет беше, че той е на запад и не е с тях. Тогава капитанът осъзна извънредността на току-що поисканото. Добра ми Солиел! От него, простия началник на гарнизон, вчера произведен капитан, никога не мечтал да зърне вътрешността на тронната зала, иска съвет най-могъщият човек в Империята? Е, поне жена му ще бъде доволна. И все пак какво изобщо трябва да му каже той? Може би, както говореше баща му, ако ще се напиваш, карай докрай. Тазал се прокашля в юмрук, за да прочисти гърло.

— Само по една война, господине. Отлично са преценили мига. Не можем да ги бием. Трябва да преговаряме. Да се откупим. Ще се заемем с тях по-късно.