Гаснещ зрак [bg]

Капитан Кастеган беше изпитал злорадо удоволствие, когато намериха меча на Варет между увитите оръжия на дъното. Кожената ножница беше белязана, за да го отличава от другите, с низ от руни, прогорени в кожата. Това бяха знаците на оръжейната ковачница, когато, след довършването и след това изпитването на волята на един меч, се намереха дефекти. В този случай, разбира се, вината беше не на оръжието, а на онзи, който го беше носил.

Кастеган явно възнамеряваше да превърне връчването на меча на Варет в церемония. Разгневен, Галар Барас тръгна към тях, готов да скастри стария мъж. Но Варет изненадващо пристъпи напред, дръпна увития меч от ръцете на ветерана, смъкна кожата и острието лъсна.

И Галар Барас видя как оръжието подскочи в ръката на Варет, сякаш се мъчеше да се извие и да го пореже, но Варет го стисна здраво. Устните му се изкривиха в усмивка, горчива и малко презрителна.

— Благодаря, капитане.

— Иска твоята кръв.

— Достатъчно, Кастеган — предупреди Галар Барас.

Чуха се ахкания.

Дори сега Галар не можеше да е сигурен, че внезапното извиване на меча не се дължи на някакъв капризен, самоубийствен импулс от страна на самия Варет. Но след миг размисъл реши, че това не изглежда вероятно. В края на краищата освен упоритата глупост за едно самоубийство се искаше и кураж.

— По-добре го прибери в ножницата, лейтенант — каза Кастеган. — Не искаш да стане някоя беля, нали?

Мечът беше започнал да стене, а това на свой ред събуди другите оръжия в каруцата и гласовете им се извисиха в траурна песен.

Кастеган бързо отиде до каруцата, махна на Селтин Ригандас и навъсеният интендант нареди на помощниците си да започнат да раздават оръжията.

Първият затворник, който пристъпи напред да вземе меч, беше ковачът Кърл.

Докараха друга каруца, натоварена с обикновени ножници от дърво, бронз и кожа, и след като взе меча Хуст, Кърл тръгна към нея и го разви. И спря стъписан. Защото мечът започна да се смее и смехът бързо се извиси в безумен кикот.

Слисан, Кърл хвърли оръжието на земята.

Мечът изпищя ликуващо и потрепери в полузамръзналата кал.

— Вдигни го!!!

Галар Барас не беше сигурен кой извика тази заповед, но Кърл се наведе и вдигна меча. Като че ли му струваше усилие да го задържи, щом забърза към втората каруца. Взе подадената му ножница и бързо пъхна меча в нея. Ужасният смях стана по-тих, но не спря.

„Нещо не е наред. Никога не съм чувал…“

Варет се доближи до него и каза:

— Те са полудели, сър.

— Това е нелепо, Варет. Те не са разумни. Нищо живо няма в това желязо.