Драконите на сломеното слънце [bg]

— Клетва, която не мога да приема — отвърна Мина. — Майка ти не е мъртва.

— Какво? — олюля се от учудване той. — Какви ги говориш?

— И майка ти, и баща ти са живи. Великаните не са убили нея и нейните следовници, както се боеше. Стоманеният легион им се е притекъл на помощ. Но историята на родителите ти сега е минало, за да започне твоята, Силваношей Каладон.

Тя протегна ръка сред звъна на оковите си и докосна бузата му. Упражни лек натиск и го накара да се приближи.

— Закълни се в Единия Истинен Бог, че няма да разкриеш никому онова, което ще ти кажа.

— Но аз не вярвам в този бог — заекна Силван. Докосването й беше като гръм от ясно небе, караше го да настръхва и запращаше вълни от желание през жилите му.

— Единият Бог вярва в теб, Силваношей — каза му Мина. — Само това има значение. Единият Бог ще приеме клетвата ти.

— Тогава… кълна се в… Единия Бог. — Думите звучаха непривично и почувства известно неудобство, докато произнасяше клетвата. Наистина не вярваше в този бог, но имаше странното и тревожно усещане, че клетвата му е била записана от нечия безсмъртна ръка и ще му бъде поискана сметка за нея.

— Знаеш ли как си преодолял щита? — попита тя.

— Глокъс го е вдигнал, за да мога да… — започна Силван, но спря, щом забеляза, че тя се усмихва. — Какво? Да не би да го е направил твоят Бог, както каза на съветника?

— Казах му онова, което искаше да чуе. В действителност ти не си проникнал през щита. А щитът те е заловил, докато си бил напълно безпомощен.

— Разбирам какво искаш да кажеш — припомни си Нощта на бурята младежът. — Бях в безсъзнание. Припаднах от едната му страна, а когато се събудих, бях от другата. Но не съм се местил сам. Щитът се е преместил, за да ме скрие! Това обяснява всичко!

— Бариерата ще издържи на всяка атака, но ще разпростре влиянието си върху безпомощните, или поне така ми бе дадено да узная. Аз и войниците ми заспахме. На сутринта бяхме във вътрешността.

— Но ако щитът закриля елфите — възрази Силван, — как тогава е допуснал враговете ни?

— Щитът не закриля вас — отговори Мина, — а пречи на онези, които искат да ви помогнат, да го сторят. Истината е, че той е ваш затвор. Не само затвор, но и палач.

Младият крал се отдръпна от ръката й. Близостта й го объркваше, пречеше му да разсъждава.

— Какво искаш да кажеш?

— Народът ти страда от пагубна болест — рече тя. — Всеки ден загиват нови и нови елфи. Някои вярват, че за болестта е отговорна бариерата. И отчасти са прави. Онова, което не подозират, е, че щитът бавно източва живота им, за да се поддържа. Елфите умират бавно, а бариерата остава на място. Вие се намирате в затвор. Скоро този затвор ще се превърне във ваша гробница.

Силван се отпусна на земята.

— Не ти вярвам.

— Имам доказателство — произнесе Мина. — Говоря единствено истината. Кълна се в своя Бог.