![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Това малко пораздразни Алфонс. Хубавото на федералната форма на управление е, че при нея можеш да противопоставяш едно ниво на управление на друго. Това ме учеха в часовете, по гражданско право. Всъщност не го правеха, но би трябвало.
— Това не е добра идея, мистър Сатър — каза Алфонс. — Това няма да реши проблемите на клиента ви с американските власти.
— А сътрудничеството с вас няма да реши проблемите на клиента ми с властите на щата Ню Йорк.
— В такъв случай… можем да работим при съвместна гаранция за освобождаване. Това ще ви устрои ли?
— Може би. Имаме и шест акта за неправилно паркиране в града. Искаме и това да се уреди.
Когато чух как се насили да се разсмее, разбрах, че е в ръцете ми.
— Значи представете тази възможност на клиента си, мистър Сатър — каза той. — Изглеждате ми умен човек и вероятно ще успеете да убедите клиента си да направи един наистина разумен ход.
— Ще му предам разговора ни.
Трябва да разберете, че всеки прокурор в Америка мечтае да успее да реализира възможност като тази поне веднъж в живота си; да накара някое лошо момче от върха да пее в продължение на година пред магнетофонната лента И да издаде още хиляди лоши момчета. Да ви кажа право, това беше добра сделка за Франк. Ферагамо на практика предлагаше на Франк Белароса живота му. Но много малко от тези paesanos сключваха сделки, а Франк Белароса бе последният човек в Америка, който би преговарял с правителството. Но Алфонс правеше това предложение и моя грижа, да се уверя, че е сериозно, и да го предам по предназначение.
— Междувременно — казах аз на щатския прокурор, — наистина искаме делото да се разгледа в най-скоро време, мистър Ферагамо, в противен случай ще трябва да започна да изразявам недоволството си пред пресата.
— Аз съм готов, мистър Сатър. Кабинетът ми работи по определяне на датата.
(Глупости.)
— Чудесно. Кога ще мога да говоря със свидетелите на правителството?
— Скоро.
(Глупости.)
— Благодаря.
Разберете, че не е обичайна практика щатските прокурори да говорят директно с адвокатите на ответника и когато го правят, те се държат малко високомерно и грубо. Но мистър Ферагамо вероятно четеше за Джон Уитмън Сатър във вестниците и сигурно бе останал с впечатлението, че имам власт в обществото, и се държеше учтиво с мен. Освен това, разбира се, играеше роля и фактът, че искаше от мен да накарам Франк да му се продаде. Но оставаше въпросът с моето лъжесвидетелстване, което сигурно му бе създало усложнения.
— Гледах ви по телевизията онази нощ, мистър Ферагамо — казах аз, — и не ми беше приятно да чуя намека ви, че съм излъгал за местонахождението на клиента си.
— Но аз не казах в действителност, че лъжете, нито споменах името ви. Казах, че проверяваме алибито.
— Което означава, че изпращате хора от Министерството на правосъдието сред приятелите и колегите ми, за да видите дали няма някой, който би могъл да ви каже къде съм бил аз на 14-и януари тази година. Това не ми харесва.
— Но аз не мога да процедирам по друг начин, мистър Сатър.
След това добави:
— А може просто да сте се припознали. Нали?
— Не съм се припознал.
— Е, щом така казвате и десет години затвор за лъжесвидетелстване не ви плашат, тогава значи знаете къде сте бил на 14-и януари. Това е денят, преди да заминете на почивка във Флорида, нали?
Mamma mia, първо СВП, сега и този тип. Защо всички бяха толкова навити да ме вкарат във федералния затвор? Сигурно отношението ми ги дразнеше.
— Губите времето си и парите на данъкоплатците, мистър Ферагамо — отвърнах аз. — Но уважавам вашата загриженост и усърдие.
— Благодаря. Моля ви, помислете си за това, което ви казах. Каквото можем да изработим за клиента ви, можем да го изработим и за вас.
Прехапах устните, езика си и един молив и отвърнах:
— Благодаря, че ми отделихте от времето си.
На следващия ден говорих с Джак Уейнстейн в кантората му в града, тъй като за тези неща не можеше да се говори по телефон. Предадох му в общи линии думите на Ферагамо и добавих:
— Знам какъв ще е отговорът на Франк, Джак, но вероятно това е последният му шанс да спаси живота си и да започне нов живот.
Уейнстейн помълча няколко минути, след това ми каза:
— Окей, Джон, да речем, че аз съм Ферагамо и съм те хванал в лъжесвидетелстване, поради което те чакат сигурно десет години във федерален затвор. Окей, това, което искам от теб, е цялата информация, която имаш, за приятелите, роднините и бизнеспартньорите си, която ще ги вкара на топло за данъчни измами, за машинации с Комисията по ценните книжа, за някое и друго пакетче кокаин и марихуана, което са продали вероятно от парични затруднения, и за всички други дребни чиновнически номера, за които си си затварял очите през годините. Окей, значи колегите ти отиват в затвора, семейството на жена ти отива в затвора, твоето семейство отива в затвора, старите ти училищни приятели отиват в затвора, а теб те освобождават. Какво ще кажеш, Джон?