![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Значи останалите петима свидетели лъжат? Не, не ми отговаряй. Не съм тук по работа. Просто навик. Извинявай.
Тя като че ли потъна в мисли, след това изтърси:
— Но това е просто неразбираемо, Джон.
— А разбираемо ли е Франк Белароса да извърши убийство посред бял ден?
— Не, но… сигурен ли си, че си го видял?
— Това официален въпрос ли е?
— Не, неофициален.
— Окей… положително беше той.
Тя се усмихна.
— Ако смяташ да продължаваш да говориш по служебни въпроси, тръгвам си.
— Моите извинения.
Дойде време за спорта и аз с удоволствие разбрах, че „Метс“ отново са били „Монреал“, с девет на три.
— Ще стигнат до края — казах аз.
— Може би. Но „Янките“ ще заемат първите четири места.
— „Янките“? Ще извадят късмет, ако въобще завършат сезона.
— Глупости — каза тя. — Гледал ли си „Янките“ тази година?
— Няма нищо за гледане.
Обсъждахме това няколко минути и макар да личеше, че е осведомена по въпроса, явно беше много пристрастна.
— В целия отбор нямат нито един добър на дългите пасове — обясних аз.
— Подаването му е майката днес, приятел, а „Янките“ наистина умеят да загряват.
Това беше много отчайващо. Опитах се да й обясня как стои положението при бейзбола, но тя каза:
— Виж, мога да уредя две места в сектора за журналистите на „Янки Стейдиъм“. Ела да видиш как играят „Янките“ и после пак ще си поговорим.
— И пари да ми даваш не бих отишъл в Бронкс. Но бих гледал с теб един мач на „Янките“ по телевизията.
— Добре. Искам да ги гледаш срещу „Детройт“ следващата седмица.
И така, прекарахме една хубава вечер, забавлявахме се, а на следващата сутрин се чувствах малко по-добре, отколкото се бях чувствал предишната. Capisce?
32.
Прекарахме още няколко дни в „Плаза“, но нито Франк, нито аз засегнахме повече темата за това, че жена ми му е любовница. Въпреки това, по вида му можех да кажа, че този въпрос все още му тежеше, а по моя вид той можеше да каже обратното. Това не означава, че си играех с него; той не беше човек, с когото можеш да си играеш. Но явно и той имаше някакви човешки чувства като всички нас, простосмъртните, и усещах, че чувстваше, че е преминал границата дори на макиавелистичното поведение и е извършил истински грях. Е, отец… как му беше името, набързо ще го опрости по телефона: „Кажи два пъти «Аве Мария», Франк, като ти остане време. Ще се видим някой път.“
В един от тези дни в „Плаза“ обядвах с Джак Уейнстейн, когото бях започнал да харесвам. В друг ден се обадих на Алфонс Ферагамо, когато не харесвах. Но се държах учтиво с Алфонс, според нарежданията на клиента ми, и се договорихме с мистър Ферагамо да играем честно и чисто, но и двамата лъжехме.
Алфонс — не аз — повдигна въпроса за възможността клиентът ми да окаже съдействие на Министерството на правосъдието по други въпроси, които го интересуват, като в замяна то прекрати делото по обвинението в убийство.
— Той не е виновен в убийство — отвърнах аз.
— А ние смятаме, че е — осведоми ме мистър Ферагамо. — Но ще ви кажа какво ще направим. Ще говоря с Вашингтон за гарантиране свободата на Белароса, ако иска да проговори.
— А опрощение?
Ферагамо се подсмихна.
— Това е работа на свещеника му. Аз говоря за освобождаване от съдебно преследване в замяна на полезна информация.
Полезна информация ли? Каква информация очакваше този тъп кучи син от дона на доновете — да му каже къде се събират мошениците по конните състезания ли? Белароса разполагаше с много полезна информация; но просто не възнамеряваше да я даде на Министерството на правосъдието.
— Освобождаване от всичко, което заяви под клетва — каза Алфонс. Това обаче не беше съвсем същото като освобождаване от съдебно преследване в замяна на дадена не под клетва информация. Този тип играеше хитро. Замислих се за момент. В действителност, проговореше ли Франк Белароса, мафията в Ню Йорк щеше да бъде осакатена за дълго време, а може би завинаги. И вероятно само тази беше причината, поради която неговите paesanos искаха да е мъртъв. Просто той имаше твърде много информация и добра памет.
— Мистър Ферагамо — казах аз, — клиентът ми не знае нищо за организираната престъпност. Но дори и да знаеше, смятам, че той би говорил по-скоро с министъра на правосъдието, отколкото с вас.