Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Съжалявам. Не мога да изпълня моята част от сделката. Но ми беше забавно.
Излязох, оставяйки я тя да плати сметката.
Във фоайето проверих за съобщения и видях, че имаше няколко от хора от телевизията, пресата и радиото. Повечето адвокати в наказателното право биха използвали тази възможност да получат слава и богатство. Но адвокатите на гангстерите, такива като Джак Уейнстейн и Джон Сатър, трябваше да се задоволят с „Без коментар“ и мръсни пари, които могат да им бъдат конфискувани по силата на закона RICO. Но някой да е казал, че това ще се отрази добре на кариерата ми?
Отправих се към вратите на фоайето с намерение да си направя онази разходка, за която първоначално бях тръгнал, но още веднъж бях причакан от Джени Алварез.
— Позволете ми да ви задам един въпрос — каза тя. — Личен въпрос, неофициално.
— Аз обичам протокола, но съм готов за всякакви въпроси.
— Това, което искам да знам, е защо сте се забъркали с Франк Белароса?
— Това е дълга история. Наистина е дълга.
— Искам да кажа, аз видях имението ви на Лонг Айлънд. И, Бога ми, не мислех, че все още има хора, които живеят така.
— Аз живея в къщата за гости в имението. Не предадохте това вярно по телевизията. А и какво значение има къде живея?
— Голямо. Говорим за телевизия, Джон. Забавление. Вие сте звезда. Имате вид на звезда. И се държите като звезда. Ходите добре облечен, владеете се добре и говорите изключително добре. Вие сте първокласен актьор.
— Благодаря.
— Макар и да ме оставихте да платя сметката.
— Това е най-първокласното нещо, което съм направил през цялата седмица. Вижте… Джени, вие сте много привлекателна и аз бих искал да ви кача горе, но смятам, че така настойчиво ме преследвате, защото искате нещо от мен, и то не е секс. Само че аз не мога да ви дам нищо — нито секс, нито информация. Аз съм верен съпруг, а освен това съм импотентен и глупав. Затова…
— Какво ви стана?
Идващи откъм Дъбовия бар, втренчени в мен, към нас вървяха Лени и Вини. Предполагам, че са ме видели в бара и са се зачудили защо съм на една маса с телевизионна репортерка. Лицето на Джени Алварез е добре познато в Ню Йорк, а дори кретени като Лени и Вини гледат новините. Във всеки случай Кретен Едно и Кретен Две клатеха главите си като смахнати, което означаваше, че искат да отида при тях.
— Кои са тези мъже? — позаинтересува се мис Алварез.
— Това са помощник-адвокатите ми.
Разбира се, най-добрият начин да се оневиня в този момент бе да покажа недвусмислено на Лени и Вини, че намеренията ми в разговора ми с мис Алварез бяха сексуални, а не предателски. Какво ще кажете за тази рационализация? И така, аз я прегърнах през раменете и я поведох към асансьорите.
— Да отидем да пийнем нещо в стаята ми — казах аз.
— Добре.
Лени и Вини се качиха с нас в асансьора.
Докато се изкачвахме нагоре, казах на приятелчетата си:
— Това е Джени Алварез. Та е известна телевизионна журналистка.
Те се спогледаха.
— Нима донът иска да се срещне с нея? — попита Вини.
— Не, аз искам да се срещна с нея. Насаме, и не искам никой да ме безпокои.
И двамата се ухилиха похотливо и лигаво. Първокласни актьори.
Слязохме на осмия етаж. Лени отключи вратата на апартамента и всички влязохме вътре. Белароса лежеше на дивана и гледаше телевизия със събути обувки.
Джени Алварез отиде направо при него и му се представи, докато той ставаше.
— Ах, да — каза Белароса. — Вие сте дамата, която доста притесни този човек тук. Нима вече сте приятели?
Тя се усмихна.
— Да, приятели сме.
Следващото нещо, което щеше да направи, разбира се, бе да започне да врънка Франк за интервю. Нали така? Грешка. Тя се оказа първокласната актриса на вечерта.
— Джон ме покани тук да пийнем по нещо. Надявам се, че не ви преча на работата.
— Н-не — отвърна Белароса, — в почивка сме.
— Хайде да отидем в моята стая — казах аз на мис Алварез.
Взех бутилка уиски и кофичка с лед от барчето, а тя — две чаши и бутилка сода.
Въведох я в стаята си, но тъкмо когато щях да я последвам, Белароса ме потупа по рамото. Той затвори вратата на стаята ми и ми каза:
— Не можа ли да си намериш някоя проститутка от хотела, ами трябваше да доведеш тази телевизионна курва тук?