![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще кажа майната ти, Алфонс.
— Точно. А при тези хора нещата са още по-дълбоки, приятелю. Това е нещо като древно недоверие към правителството, някакъв стар закон за чест и мълчание. Capisce?
— Да, но светът се е променил, Джак. Наистина се е променил.
— Знам. Но на тези хора още никой не им го е казал. Иди и кажи на Франк, че светът се е променил, и му кажи да предаде и последния paesano, когото познава. Иди и му кажи това.
Станах, за да си тръгна.
— Щом Франк Белароса играе по старите правила, тогава, предполагам, успява да държи сплотен стария свят.
— Точно това е. — И добави: — Но ти му предай какво е казал Ферагамо. Този разговор няма да ти отнеме повече от две минути.
— И аз така мисля.
— Ей, как ти звучи комбината „Уейнстейн и Сатър“?
(Не особено привлекателно, Джак.) Но се усмихнах и отвърнах:
— А какво ще кажеш за „Сатър, Уейнстейн и Мелзър“?
Той се разсмя.
— Мелзър ли? И кибритена клечка не бих разделил с този тип.
Напуснах кантората на Уейнстейн със съзнанието, че въпреки двойствените ми чувства за живота и свободата на Франк Белароса, бях си свършил работата.
Но за по-сигурно представих на Белароса предложението на Ферагамо. И съвсем не ми бяха необходими цели две минути, защото след първите 30 секунди Белароса каза:
— Майната му.
— Това окончателното ти решение ли е?
— Майната му и на него, и на кучето му. С кого по дяволите си мисли, че си има работа?
— Не го приемай лично. Той просто трябваше да опита, това му е работата.
— Майната му и на него, и на работата му.
Високомерието води до гибел. Нали?
Една нощ Франк, аз, Лени и Вини отидохме с колата в стрелковия клуб. Слязохме в сутерена заедно с друга шайка спортисти, всичките въоръжени с револвери и пистолети, и цяла нощ пихме вино и стреляхме по картонени мишени. Приятно забавление, почти като стрелянето по изкуствени гълъби на открито в Хамптън, само дето липсваха хубавият есенен пейзаж, възрастните джентълмени в туид, прекрасното шери и птиците. Но не беше зле за Манхатън.
Лени и Вини, както се оказа, бяха наистина добри стрелци, което вероятно би трябвало да предположа. Но аз го открих сам, след като загубих двеста долара в тяхна полза, обзалагайки се на мишените.
И ето ме мен в едно от стрелбищата на мафията, стрелям по картонени мишени с приятеля на жена ми и колегите му мафиоти и се чудя нямаше ли да е по-добре да отида на кино вместо това. Но сега бях тук, където погледите на всички ни бяха малко помътнели от виното, изстрелите ставаха по-неточни, а един от членовете на клуба подари на Белароса мишена във формата на силует, на която някой бе нахвърлял чертите на Алфонс Ферагамо. Портретът не можеше да се сбърка с картина на Микеланджело, но не беше лош и се познаваше, че е на Алфонс по ококорените му очи, орловия нос, тънките устни и т.н. Франк постави мишената и от шестте куршума, които изстреля от десет метра разстояние, четири попаднаха точно в сърцето й за най-голямо удоволствие на всички. Не беше лоша тази стрелба, при положение че бе изпил достатъчно вино, за да не се държи здраво на краката си. Но цялата тази случка ме накара да се почувствам малко неловко.
Следващите няколко дни преминаха в телефонни разговори и срещи, предимно в апартамента. Очаквах човек като Белароса да има приятелка или много приятелки, или поне да си взема някоя за през нощта. Но не забелязах никакви следи от непристойно държание, докато бяхме в „Плаза“. Може би беше верен на жена си и на любовницата си.
Що се отнася до моето непристойно държание, Белароса ми каза:
— Нямам нищо против да си водиш жени тук, но вече никакви репортерки. Тя просто се опитва да измъкне нещо от теб.