Златният бряг [bg]

— Не, тя просто ме харесва.

— Абе, знам ги тези. Те използват путките си, за да напреднат. Такива няма да намериш в моя бизнес.

И наистина никой в бизнеса на Франк нямаше женски полови органи. Ако правителството не можеше да го осъди за убийство или рекет, вероятно щяха да могат да го приберат за дискриминация при набирането на работна ръка.

— Казвам ти, господин адвокат — продължи той, — бих предпочел да те видя да говориш с дявола, отколкото с някоя puttanesca, която се опитва да се прочуе чрез теб.

Е, какво можех да кажа сега? Че съм луд по Джени Алварез и че всичко е било съвсем лично? Искам да кажа, че ми беше трудно да се правя на голям моралист, след като бях замъкнал мис Алварез и бутилка уиски в стаята си. Разбирате ли? Но трябваше ли да слушам тази проповед на Франк Белароса? Може би трябваше.

— Мъжкият бизнес си е мъжки бизнес — продължи Епископа. — Жените не играят по същите правила.

— Нито пък мъжете — осведомих го аз.

— Аха. Но не и някои. Опитвам се моят бизнес да остане в семейството. Разбираш ли? При моите хора. Затова трябва да те направя почетен италианец. — Той се разсмя.

— А какъв ще бъда — сицилианец или неаполитанец?

Той отново се разсмя.

— Ще те направя римлянин, защото си голяма досада.

— За мен ще е чест.

— Хубаво.

И в действителност всички в света на Франк бяха мъже, като почти всичките италианци, повечето от които със сицилиански или неаполитански произход, както семейството на Белароса. Това безспорно улесняваше спазването на правилата на поведение и бизнеса, но пък така не можеха да влязат много външни идеи в този затворен свят.