Златният бряг [bg]

— Казахте, че не знаете за подобно нещо.

— Да, но не съм си бил вкъщи няколко дни. Може би трябва да се обадя на телефонния си секретар.

Но не го направих. Разговаряхме за това-онова, шегувахме се и флиртувахме, но въобще не отворихме дума за Франк Белароса. Въпреки това дойде ми наум, че имаше повече от един начин да се забие нож в сърцето му. Искам да кажа, че можех да използвам тази жена като проводник за пресата. Щях да остана анонимен, а тя щеше да гарантира за надеждността на източника си. Можех да дам на пресата всякакъв вид информация, която да пъхне Франк Белароса в затвора или в гроба. И това ще компенсира лъжесвидетелстването ми за алибито и Белароса ще изчезне от живота ми. Споменавам това, защото наистина ми мина през ума. Мисля, че бях останал твърде дълго с Белароса. Но бях решил да не позволя животът ми да бъде обсебен от мисълта за отмъщение, както беше неговият. Каквото и да ми бе сторил, то тежеше на неговата съвест и вероятно един ден щеше да отговаря за него. Има възмездие, казва Господ. Затова отхвърлих мислите си за отмъщение (за момента) и се върнах към настоящата работа.

— Няма да получиш отплата, както знаеш — казах аз на Джени Алварез. — Имам предвид, че дори и да прекараш нощта тук, нищо няма да ти кажа.

— Казах ти, че съм тук, защото искам да бъда с теб. Аз не отдавам тялото си за новини, а и ти не предлагаш секс на жени, които искат нещо от теб. Онова долу беше игра.

— И тук горе е друга игра. А аз малко не съм във форма.

— Но добре се справяш. Все още ми е интересно. Между другото, видя ли се по телевизията?

— Разбира се.

— Косата ти беше разрошена.

— Знам. И вратовръзката ми не подхождаше на костюма, но в действителност не е така. Мога да ти покажа вратовръзката.

— О, вярвам ти. Това се случва понякога по телевизията.

Телефонът иззвъня, но аз не го вдигнах. По-късно Джени се обади в студиото си и им каза, че е заета тази нощ. Аз си налях газирана вода, а тя — още едно уиски. И двамата си свалихме обувките в един момент. В стаята имаше телевизор и двамата гледахме нейната информационна емисия в 23:00 часа. На историята на Белароса бе отделена една минута, предимно репортажи за отделните публикации във вестниците, включително и моите изявления. Ферагамо, който беше добър на десетсекундните телевизионни заяждания, каза:

— В момента разследваме алибито на мистър Белароса за въпросния ден и ако намерим доказателства, противоречащи на това алиби, ще изискаме да се анулира гаранцията и отново ще задържим мистър Белароса, както и ще заведем дело срещу лицето, предоставило алибито.

Точно десет секунди. Човекът беше професионалист.

— Теб има предвид, нали? — позаинтересува се мис Алварез.

— Така мисля — отвърнах аз.

— Какво дело? Какво могат да ти направят?

— Нищо. Аз казах истината.