Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Какво означават?
— Указват посоките към различни градове и села и разстоянията до тях — каза тя, пъхнала ръце под мишниците си, за да ги стопли. Посочи с глава една от пътеките. — Ако не искаме да срещаме хора, най-добре е да тръгнем насам.
— Колко по-далеч е?
Тя хвърли още един поглед към камъка.
— Обикновено се движа по пътищата между градовете, а не по тези пътеки, които са по-малко използваеми. Камъкът не указва разстоянието по пътеката, само по пътя, но предполагам, че ще вървим с няколко дни повече.
Ричард забарабани по дръжката на меча си.
— Има ли град наблизо?
Тя кимна.
— На час-два път сме от Града на дърварите. Защо питаш?
— Щяхме да спестим доста време, ако имахме коне.
Тя погледна пътеката, която водеше към града, сякаш можеше да го види.
— В Града на дърварите има много дъскорезници. Сигурно и коне се намират, но идеята ти може да не се окаже съвсем добра. Чувала съм, че симпатиите им са на страната на Д’Хара.
— Защо да не идем да хвърлим едно око; с коне ще спестим поне ден. Имам малко сребро и една-две златни монети. Може да успеем да си купим.
— Предполагам, че ако сме внимателни, можем да отидем да хвърлим един поглед. Но да не си посмял да показваш среброто или златото си. Това показва, че си от Западната земя, а хората тук гледат на всеки, дошъл от там, като на заплаха. Разкази и суеверия.
— А как тогава ще се сдобием с коне? Ще ги откраднем ли?
Тя повдигна вежда.
— Толкова ли бързо забрави? Ти си с Майката Изповедник. Трябва просто да ги помоля.
Ричард прикри, доколкото можа, недоволството си с празен поглед.
— Да вървим тогава.
Градът на дърварите беше разположен на брега на река Калисидрин, чиито кални кафяви води го снабдяваха както с енергия за дъскорезниците, така и с транспорт за трупите и дървения материал. Между работните площадки имаше преливници, а разнебитените дъскорезници се извисяваха над другите сгради. Плътно наредени редици дървен материал се възкачваха една връз друга под покривите на откритите навеси, а под платнища, нахвърляни встрани, още купища трупи чакаха или шлеп, който да ги отнесе надолу по реката, или вагони, с които да бъдат транспортирани по суша. На хълма, издигащ се над дъскорезниците, бяха накацали плътно една до друга къщурки, които изглеждаха така, като че са били построени за временен подслон, а с годините са се превърнали в постоянно жилище за обитателите си.
Дори от разстояние Ричард и Калан можеха да преценят, че нещо не е наред. Дъскорезниците мълчаха, улиците пустееха. Градът би трябвало да кипи от живот. Би трябвало да има хора по магазините, на кейовете, край дъскорезниците и по улиците, но не се виждаше никаква следа от живот. Градът тънеше в мъртвешка тишина, чуваше се само плющенето на някое и друго платнище, развявано от вятъра, тук-там проскърцваше със стържещ звук някоя желязна панта.
Когато се приближиха на достатъчно разстояние, вятърът донесе до тях още нещо освен плющенето на платнищата и скърцането на пантите; отвратителната миризма на смърт. Ричард провери дали мечът му е откопчан в ножницата.
Тела, подути и отекли, а-ха да се пръснат, късаха копчетата на дрехите, в които бяха облечени, и бълваха миризма, която привличаше рояци мухи. Въргаляха се по ъглите или направо пред сградите, подобно на есенни листа, които вятърът е събрал на купчини. Повечето бяха жестоко обезобразени; от някои още стърчаха счупени копия. Тишината сякаш оживяваше. Врати, разбити и потрошени, висяха под странни ъгли на една-единствена панта или се въргаляха из улиците заедно с багажи и парчета от мебели. Прозорците на всички сгради бяха изпотрошени. Някои от постройките представляваха студени, овъглени скелети от греди и руини. Ричард и Калан вървяха с притиснати към носовете и устните си пелерини, опитвайки се да се предпазят от смрадта. Очите им обаче нямаше как да пропуснат гледката на смъртта.
— Рал? — попита Ричард.
Тя огледа от разстояние телата, нападали в различни пози.
— Не. Рал не убива така. Тук е имало битка.
— На мен повече ми прилича на клане.
Тя кимна в знак на съгласие.
— Помниш ли мъртвите в селото на Калните? Така изглежда, когато убива Рал. Винаги е едно и също. Това тук е различно.
Те продължиха да обикалят града, без да се отдалечават много от сградите, избягвайки средата на улиците, от време на време стъпваха по съсиреци кръв. Всички магазини бяха плячкосани, а онова, което не беше отнесено, беше унищожено. От един магазин над улицата се развяваше бледосин плат на равни тъмни ивици, който сякаш е бил изхвърлен, защото собственикът му го е повредил, умирайки. Калан дръпна Ричард за ръкава и му посочи нещо. На стената на една сграда имаше надпис, написан с кръв. СМЪРТ НА ВСИЧКИ ВРАГОВЕ НА ЗАПАДНАТА ЗЕМЯ.