Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— О, колко съжалявам — каза Ричард. Наведе се и вдигна свещта. — Надявам се, си добре. Не си се опръскал с тази гореща смес в очите, нали? Гореща лой в очите е нещо наистина ужасно.
— Ами? — Онзи отметна клечестата кестенява коса от челото си. — И откъде знаеш?
— Там, откъдето идвам, един човек веднъж се беше залял.
Ричард се наведе към коридора, към светлината на друга свещ, оставена върху един рафт. С нокътя си издълба демонстративно буквите Р и С на обратната страна на свещта.
— Ето, виждаш ли? Моите инициали.
Младежът не си направи труда да погледне. Отвърна едно „аха“ и се шмугна през вратата. Ричард го последва и запали свещта от горящата в коридора. Преди да се отдалечи, младежът се обърна и го погледна предизвикателно.
— И колко трябва да е бил луд твоят човек, та да се залее с лой в очите? Сигурно е бил някое тъпо говедо като теб.
— Не — небрежно отвърна Ричард. — Ни най—малко. Беше нахакан дребосък, който душеше около чуждите жени. Всъщност съпругът на жената му бе налял лойта в очите.
— Не думай! Ами тъпото копеле защо не си ги затвори?
Ричард за пръв път му се усмихна убийствено.
— Защото клепачите му бяха изрязани предварително, та да не може да ги затвори. Нали разбираш, там, откъде то идвам, всеки, който докосне жена пряко волята й, бива жестоко наказван.
— Ами?
— Ами. И клепачите не бяха единственото, което му бе отрязано.
Онзи пак отметна коса назад.
— Ти какво, да не би да ме заплашваш, говедо?
— Не. Нищо, което бих могъл да ти направя аз, няма да ти причини повече зло от онова, което сам направиш на себе си.
— Кво означава пък тва?
— Означава, че винаги ще си останеш все същата жалка твар. Ще си все същата гнус, която хората ще могат само да остъргват от подметките си. Човек има един живот, а ти пропиляваш своя. И това е ужасно жалко. Съмнявам се, че някога ще разбереш какво е да си истински щастлив, да постигнеш някаква смислена цел, да изпиташ иск рена гордост. Ти сам си си виновен за всичко и аз не мога нищо да направя.
— Не мога да променя това, което ми носи животът.
— Напротив, можеш. Създай си собствен живот.
— Е, и как да стане тва?
Ричард показа с ръка около себе си:
— Виж в каква кочина живееш. Баща ти е домакин. Защо не проявиш малко доблест и не постегнеш тая съборетина?
— Той е домакин, а не собственик. Собственикът беше едно алчно копеле, което взимаше по—големи наеми, отколкото хората можеха да плащат. И Орденът му конфискува мястото. За престъпленията си срещу народа собственикът бе изтезаван до смърт. И баща ми бе назначен за домакин. Грижим се за това място, за да могат глупаци като теб, които си нямат дом, да има къде да живеят. Нямаме пари, за да ги влагаме в ремонти.
— Пари ли? — Ричард вдигна ръка. — Не се искат пари, за да се изхвърли всичкият тоя боклук от коридора.
— Да не би аз да съм го изхвърлил там!
— И тези стени — не се искат пари, за да се измият. Погледни само тавана. Не е мит поне от десет години.
— Ей, аз да не съм ти чистачка!
— А оная греда на стълбите? Може някой да се спъне и да си счупи врата — може да се случи на теб или на баща ти. Защо не вземеш да направиш нещо полезно и да постегнеш тая паянтова стълба?
— Казах ти вече, нямаме пари за ремонти.
— За това не се искат пари. Просто я разхлабяш, почистваш нитовете и набиваш нови. Можеш да приспособиш за целта която и да е клечка, дето се валя наоколо. Младежът си изтри ръцете в панталона.
— Като си такъв умник, защо сам не я оправиш?
— Чудесна идея. Ще я оправя.
— Ами? — мазната усмивка се върна на младежа. — Аз пък не ти вярвам.
— Утре вечер, след работа, ще оправя стълбите. Ако си наблизо, мога да ти покажа как става.
— Може и да съм наблизо, за да видя как един тъпанар оправя нещо, дето дори не е негово, при това за нищо.
— Не е точно за нищо. А защото аз също използвам тези стълби и защото искам мястото, където живея, да има приличен вид. И защото искам да съм спокоен, че жена ми няма да падне и да си счупи крака. Но ако се интересуваш как може да се поправят стълбите, съм сигурен, че ще си облечеш риза — ей така, от уважение към жените в тая сграда.
— Ами ако дойда да те гледам и не облека риза като някое дърто конте?
— Тогава няма да изпитвам достатъчно уважение към теб, та да си правя труда да те уча как се поправя стълба. И нищо няма да научиш.
— Ами ако не искам да научавам нищо?
— Тогава ти можеш да ме научиш на нещо, което умееш.
Онзи завъртя тъмните си очи.
— И защо ми е да знам как се поправя някаква си тъпа стълба?