Нож от блянове

Мория излезе от павилиона, все тъй намръщена, и тълпата отвън се раздвои, за да й направи път. Няколко Сестри се опитаха да я попитат какво става, но тя ги подмина мълчаливо и се скри оттатък улицата, запътена към отсека на Синята Аджа. В главата на Романда се въртяха десетина въпроса, които можеше да зададе в паузата, но пък въпросите в този момент можеше да се окажат неуместни. Заседателките обаче не чакаха мълчаливо — Сестрите почнаха да си шепнат. Освен Сините и Жълтите. Салайта се приближи до платформата на Романда, но тя леко й вдигна ръка да я спре, щом отвори уста.

— Какъв смисъл има да обсъждаме, след като още не знаем предложението, Салайта?

Кръглото лице на Заседателката тайренка си остана неразгадаемо като камък, но след миг тя кимна и се върна на мястото си. Съвсем не беше глупава, ни най-малко. Просто неподходяща.

Най-сетне Мория се върна. Водеше някаква висока жена в тъмнозелено, с коса силно дръпната назад от суровото, бледо като слонова кост лице и стегната със сребърен гребен. Всички отново насядаха по пейките. Следваха ги трима мъже с мечове на бедрата. Необичайно. Доста необичайно, щом нещата трябваше да останат „заключени“ в Съвета. Отначало обаче Романда не им обърна внимание. Не проявяваше особен интерес към Стражници, откакто бе загинал последният й, преди много години. Но някои сред Зелените ахнаха, а Аледрин изписука. Направо изписука! И се беше вторачила в тримата. Трябваше да е заради това, което са, а не само защото влязоха със Зелената. Опасното изящество в походката на Стражник не можеше Да се сбърка с нищо.

Романда се вгледа малко по-продължително и също за малко да ахне. Бяха много различни, приличаха си колкото леопард може да прилича на лъв, но единият от тях, хубавичко смугло момче с коса на тънки плитки със звънчета и облечено в черно от глава до пети, носеше на високата яка на палтото си две игли. Сребърен меч и извито като влечуго гривесто същество от червен емайл и злато. Беше чувала достатъчно описания, за да разбере, че вижда Аша’ман. При това Аша’ ман, който явно беше обвързан. Малайнд сбра полите си, скочи от пейката и изхвърча навън при тълпата Сестри. Не можеше да е изплашена! Макар самата Романда да си призна, че изпитва лека тревога. Само на себе си.

— Не си от нашите — рече Джаня, както винаги неуместно. Беше се навела напред и гледаше примижала новодошлата Сестра. — Допускам, че не си дошла, за да се присъединиш към нас, нали?

Устните на Зелената се кривнаха с явно отвращение.

— Правилно допускаш — отвърна тя със силен тарабонски акцент. — Аз съм Мерайз Хайндел и няма да застана с никоя Сестра, решила да се бори срещу други Сестри, докато светът се крепи на ръба. Нашият враг е Сянката, а не жени, които носят шала като нас. — Из павилиона се разнесе мърморене, къде сърдито, къде — като че ли изпълнено със срам.

— Щом не одобряваш делата ни — продължи Джаня, все едно че имаше правото да говори преди Романда, — защо ни носиш предложение?