Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Оказа се, че не е единствената Заседателка, позабавила се да се отзове на призива на Лелейн. Делана, разбира се, беше вътре, свита на пейката си, и гледаше тъжно с воднистите си сини очи. Преди време Романда я беше смятала за уравновесена. Неподходяща за стола, но уравновесена. Добре поне, че не беше позволила на Халима да влезе с нея и в Съвета, за да продължи с тирадите си. Или по-скоро Халима беше предпочела да остане навън. Всички, които я бяха чували как вика на Делана, не хранеха съмнение коя от двете командва. Самата Лелейн вече беше на пейката си, малко под тази за Амирлин — слабичка и с корав поглед; много усърдно пестеше усмивките си. А това правеше два пъти по-странен факта, че от време на време поглеждаше към седемцветния епитрахил с тънка усмивка. Тази усмивка обезпокои Романда, а малко неща можеха да я обезпокоят. Мория, със синя вълнена рокля със сребърно везмо, крачеше пред покритите със синьо платформи. Дали се мръщеше, защото знаеше повода Лелейн да свика Съвета и не одобряваше, или защото се тревожеше, че не знае?
— Видях Миреле, вървеше с Лив — тъкмо казваше Малайнд. — Не съм виждала някога Сестра толкова измъчена. — Въпреки съчувствения тон, очите й бляскаха и пълните й устни се кривнаха насмешливо. — Как изобщо успя да я придумаш да го обвърже? Бях наблизо, когато една й го предложи, и се заклевам, че тя пребледня. Този мъж може почти да мине за огиер.
— Изразявам се много твърдо, когато се наложи. — Файсел, едра и мускулеста, с твърдо лице, беше твърда във всичко — не жена, а чук — опровергаваше всички приказки за съблазнителните доманки. — Изтъкнах, че Лив става все по-опасен за себе си и околните, откакто умря Кайрен, и й казах, че това не може да продължи. Накарах я да разбере, че като единствената Сестра, спасила други двама Стражници при подобни обстоятелства, няма друг избор, освен да се опита отново. Признавам, че се наложи да я попритисна, но в крайна сметка разбра, че съм права.
— Как в името на Светлината си могла да попритиснеш Миреле? — Малайнд я изгледа с любопитство.
Романда ги подмина. Наистина, как можеше която и да било да се наложи на Миреле? Не. Никакви клюки.
Джаня беше на пейката на Кафявите, примижала и умислена. Но пък тя винаги изглеждаше умислена, дори докато говори с някого. И вечно примижаваше. Може пък очите й да не бяха добре. Останалите пейки обаче бяха празни. Жалко, че не се бе позабавила повечко. По-добре да беше дошла последна, отколкото една от първите.
След миг колебание се приближи до Лелейн и я попита:
— Ще си направиш ли труда да ми обясниш защо свика Съвета?
Лелейн й се усмихна — с весела, но все пак неприятна усмивка.
— По-добре изчакай да се съберат достатъчно Сестри, за да започнем. Не обичам да се повтарям. Мога да ти кажа само това: ще е драматично. — Очите й се изместиха към пъстрия шал и Романда се смрази.
Не го показа обаче, а спокойно седна на пейката срещу Лелейн. Не можа да се сдържи все пак и също погледна с тревога към епитра-хила. Дали това не беше ход за свалянето на Егвийн? Лелейн едва ли можеше да каже нещо, което да я убеди да настоява за Големия консенсус. Както и повечето Заседателки — защото това отново щеше да ги хвърли в борбата между нея и Лелейн за власт и щеше да отслаби позицията им срещу Елайда. Но самоувереността, която излъчваше Лелейн, беше изнервяща. Тя си придаде външно спокойствие и зачака. Нищо друго не можеше да направи.
Квамеса само дето не влетя в павилиона. Остроносото й лице посьрна, като видя, че не е първата пристигнала. Седна при Делана. Появи се и Салайта, мургава, със суров поглед, в зелено на жълти ивици, извезано с жълти спирали по гърдите. И изведнъж занахлуваха. Лирел се плъзна вътре, гъвкава и изящна в синия брокат, за да заеме мястото си при Сините, след нея — Сароя и Аледрин, допрели глави: едрата доманка изглеждаше почти слабичка до грамадната тарабонка. Щом и те заеха местата си на пейките на Белите, Самалин с лисичето лице приседна при Файсел и Малайнд, след нея доприпка дребничката Ескаралд. Доприпка! Тя поне беше от Фармадинг, трябваше да разбира от добри маниери.
— Вирилин е в Дерин според мен — рече Романда, щом Ескаралд се настани до Джаня. — Но и да дойдат още някои, вече имаме повече от единайсет. Готова ли си да започнем, Лелейн, или искаш да изчакаме?
— Готова съм.
— Официално заседание ли желаеш?