Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— На мене каква смърт сте ми определили, Марек?
— Само без бързане, господин фелдфебел, те тия работи не стават толкова бърже.
Школникът се замисли:
— Вие сте от Кралупи, нали така? Тогава може да пишете в къщи, че ще изчезнете безследно, но пишете им го някак си предпазливо. А може би вие желаете да бъдете тежко ранен, да останете проснат някъде зад телените мрежи! Много ефектно, оставате да лежите цял ден със счупен крак. През нощта противникът осветява с прожектори нашите позиции и ви забелязва. Помисля, че сте тръгнали на разузнаване и почва да ви пердаши със снаряди и картеч. По такъв начин вие ще направите неоценима услуга на нашата армия, защото противникът ще изразходва само за вас толкова муниции, колкото би изразходвал за цял батальон, И най-малките частици от вас, които ще се реят във въздуха след всички тия експлозии, ще се въртят и ще пеят песента на голямата победа. С една дума, никой няма да бъде забравен, всеки от нашия батальон ще се отличи в боевете, така че славните страници на нашата история ще бъдат препълнени с победи — и въпреки че не бих искал да прекалявам в това отношение, няма какво да се прави, всичко трябва да се извърши най-добросъвестно, за да остане някакъв спомен за нас, когато — да речем, през месец септември — от батальона останат само славните страници на тая история, които ще трогнат сърцата на австрийците и ще ги уверят, че всички тия, които никога вече няма да видят родния си дом, са се били еднакво храбро и мъжествено. И, господин Ванек, знаете ли, аз вече съставих края на некролога. „Вечна слава на падналите! Тяхната любов към монархията е най-святата любов, защото се е увенчала със смъртта. Техните имена, например името Ванек, нека бъдат изговаряни с почит и уважение. Тези пък, които най-чувствително са били засегнати от загубата на своите близки, нека гордо избършат сълзите си, тъй като падналите са герои на нашия батальон.“
Телефонистът Ходоунски и готвачът Юрайда слушаха с голям интерес обясненията на школника за подготвяната история на батальона.
— Приближете се, господа — каза школникът, като прелистваше бележките си, — ето на страница петнайсета: „Телефонистът Ходоунски падна на трети септември заедно с батальонния готвач Юрайда.“ Чуйте и по-нататък. „Безпримерен героизъм. Първият, с риск на живота си, спасява телефонната жица в блиндажа си, без да е бил сменен цели три дни от своя пост при телефона. Вторият, виждайки опасността противникът да го обходи във фланг, се хвърля срещу него с казана с врящата чорба, като всява ужас сред противника и му нанася смъртоносни изгаряния. И двамата умират от красива смърт. Първият — разкъсан от мина, вторият — задушен от отровни газове, които противникът поднася под носа му, след като не с имал вече с какво да се защищава. И двамата умират с възгласа: «Es lebe unser Batalionskommandant!»“623 Главното командуване е принудено ежедневно да ни поднася своите благодарности във форма на заповеди, за да могат и други части от нашата армия да се запознаят с героизма на батальона ни и да вземат пример от нас. Мога да ви прочета извадки от военната заповед, която ще бъде прочетена по всички поделения на армията. Тази заповед наистина твърде много прилича на заповедта на ерцхерцог Карл, когато през 1805 година стигнал под стените на Падуа, а един ден след заповедта ял страхотен пердах. Чуйте, моля ви се, какво ще се чете за нашия батальон като поделение, което може да служи за образен на цялата армия. „… Надявам се, че цялата армия ще вземе пример от гореспоменатия батальон и особено, че ще усвои оня дух на самоувереност, лична храброст и твърда воля пред лицето на опасността, оня образцов героизъм, любов и вяра в своите началници, които качества водят батальона към достойни за възхищение дела за благото и победата на нашата империя. Да последваме всички неговия пример!“
Откъм мястото, където лежеше Швейк, се чу прозявка. Швейк говореше насън:
— Права сте, госпожа Мюлерова, всички хора си приличат. В Кралупи по едно време взе да строи помпа някой си господин Ярош. В Пардубице пък имаше един часовникар Лейхана. Двамата си приличаха като две капки вода. Часовникарят пък приличаше изумително на Пискора от Ичин, а пък четиримата приличаха на непознатия самоубиец, когото намериха обесен и съвсем разложен в езерото край Индржихув Храдец, тъкмо под железопътната линия, където той навярно се е хвърлил под колелата на влака.
623
Да живее нашият батальонен командир! — Б.пр.