Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Може би не беше нищо повече от гледането в очите, всяко положение изравнено все едно, че рожденото право е несъществено. Похвална идея, но тя знаеше, че е неосъществима. Едно кралство само от знатни бързо щеше да рухне. Без слуги, без работници занаятчии — грънчари, тъкачи, дърводелци и готвачи — цивилизацията не можеше да функционира. Но дори това не беше част от новия свят, който си представяха разформированите войници. Това, което търсеха те, беше само за тях и това, което търсеха, бе издигане на професията им до ниво на обществена важност, равно на нивото на благородниците.
И тъкмо това я безпокоеше. Войниците вече притежаваха средствата и уменията да наложат насилие или да размахат заплахата от него. Отстъпването и затрупването им с богатство и земя можеше само да натори градините на алчност и амбиция, а те бяха отровни плодове, нещо, което всеки благородник добре разбираше.
Рангът и привилегиите налагаха отговорности. Несъмнено, защитата на владението също беше голяма отговорност. „Но защита срещу кого? След като всички врагове извън границите са подчинени, кой остава на тяхно място освен тези в границите ни? Една армия е юмрук, стегнат за удар, но това стискане на пръсти и съсредоточаване на страст не може да се удържи вечно. Направено е за удар и трябва да удари.“
Горките Отрекли се в горите и хълмовете вече измираха, но това бяха най-низшите от вярващите. Колко време оставаше, докато легионът удари манастирите и започне да пали храмове? И кой не можеше да види това само в най-користната му светлина? Никой не беше в безопасност в границите на Куралд Галайн, от самата армия, създадена за да ги защитава.
Помисли за благородниците като противовес на легиона на Урусандер. „Но ние сме горчив пример общо взето. Дърлим се помежду си, дращим за най-високо издигане над съседите ни и храчим отрова по онези, които стоят до Майка Тъма, сякаш въпросите за справедливост и благоприличие не се смразяват на езиците ни!“ Не, бъркотията беше ужасна и в много отношения благородниците трябваше да винят единствено себе си. Ако войник рискуваше живота си, то трябваше да е в защита на достойни неща: семейство, мирен живот и край на раздора. Но ако през такива добродетели бе прокопан ров, в който толкова много бяха оставени да се боричкат за жалките остатъци от най-облагодетелстваните от тази войнишка саможертва, то не беше чудно, че наранените длани сърбят.
Минаваха през благородническия квартал, с неговите чисти каменни настилки и пищни порти, с каретите от черно дърво и с охранени коне, със забързаните слуги, изгърбени под тежестта на вещи, които не бяха техни и на които нямаше да се радват. А богатите крачеха в сумрака — по-малко от обичайното, — пазени от личната си стража и както винаги самодоволно безразлични към света извън тях. Минавала беше през по-бедните квартали на града. Виждала беше развалата и болестта, витаещи в атмосфера на занемареност. Но подобна храброст беше рядка сред сродниците й.
Щеше да е лесно да се винят обитателите за мръсотията, в която живееха, и да се погледне на тази смет като на симптом на морална слабост и духовна нищета. Като на доказателство всъщност за кръвното неравенство и за възникването на привилегията на рожденото право. При конете породата си личеше и ако крантите се мъчеха пред скърцащи фургони и носеха следи от бича по хълбоците си, а бойните коне познаваха само разкаляни от кръв полета и горните тераси на града предлагаха сухи и равни каменни плочи под добре подрязаните им и подковани с желязо копита, то със сигурност това бележеше естествен ред на нещата, нали?
Беше започнала да се съмнява. Твърде удобни бяха тези изводи. Твърде самообслужващи твърденията. Твърде нечовешки присъдите. Рововете ставаха все по-дълбоки, а погледите над тази пропаст се втвърдяваха. Привилегированите имаха право да се боят в днешно време също както обезправените имаха право на негодуванието си.
Но легионът на Урусандер не стоеше никъде между тази разделителна линия. Стояха отделени, искаха само за себе си и сега се събираха в редиците си с оръжия в ръка, за да вземат онова, което бедните нямаха, а богатите не бяха заслужили.