Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Взе торбата си, надигна се с пъшкане и когато тръгна, кучето тръгна до него.
— Провидението добре ме разбира — заговори Гризин — и знае колко по̀ ми е добре с мъдро мълчалива компания. Липсата на удоволствието да чувам собствения си глас е изтезание, каквото не бих пожелал и на най-лошия си враг — стига да имах врагове и най-лош сред тях, който и да е той. Но помисли си за страха, който такъв враг би изпитал, щом чуе, че се приближавам! Истинска мъст съм аз за него или нея… но не, нея хайде да заобиколим, че да не си представим лице за този въображаем враг и гърне, запокитено от съвсем не нежна, но не по-малко отмъстителна ръка. Тъй че него, този враг, дето се свива от страх пред нас. Виждаш ли и един кокал на милост у мен, приятелю? Който би си направил труда да отмъкнеш и заровиш? Не, разбира се. Сърцето ми е студено. Очите ми са лед. Самата ми мисъл е неподатлива като здрав камък.
Кучето изтича десетина крачки напред. Гризин въздъхна.
— И от мишка мога да направя враг, изглежда. Да говориш е все едно да боравиш с оръжие и с него да пердашиш приятел и враг, да правиш приятеля враг, искам да кажа, а като няма жертва, какво пък, просто си го размахвам свирепо във въздуха, толкова дръзко, че да засрамя и бог. Куче, я ми кажи, да имаш вино?
Кучето май щеше да припка пред него по този път, както прави животно, познаващо добре господаря си. Миризмата на пушек се носеше във вечерния въздух и Гризин беше виждал сивите стълбове над гората през повечето си пътуване през деня. Не му допадаше смисълът на такива подробности, тъй като му напомняха за всички места, които бе защитил в миналото. Непознати бяха стъпвали нехайно във всяка градина, за която се беше грижил, и това бе тъжно признание отвсякъде.
— Защото ценят само каквото е тяхно и ламтят за всичко, което е мое, и ако се срещнем, може би ще трябва да измислим икономиката или кражбата, или и двете. Куче!
Кучето спря и погледна назад към него, е щръкнали уши и кривнало очи.
— Заради обърканото ти зрение, приятел, наричам те Провидение. Твърде дълго ли е това име за хилава твар като теб? Все едно. Извратеното ми допада, освен ако не е твърде извратено, а се знае, че на това джафкам с горчив смях. Можеш и ти, ако държиш. Но те наричам не за да те наричам с разни имена, а за да ти кажа, че съм уморен и гладен, а в торбата ми има риба — две всъщност, и виждам някои билки, които примамват очите ми. Накратко, тъй като виждам, че тръпнеш от нетърпение, ще си направим бивак на някоя удобна полянка или сечище в гората отляво. Тъй че: отваряй си очите за удобно кътче за спане.
Кучето затича отново, а Гризин се усмихна и го последва.
Скоро след това псето свърна към дърветата и се скри от погледа му.
Азатанаят сви рамене — не очакваше, че ще се върне. Беше благодарен обаче за краткото приятелство и реши, че добре е нарекъл животното заради тази краткост.
То обаче изведнъж се появи отново и поклати опашка.
Гризин спря на пътя и изгледа кучето с присвити очи.
— Възможно ли е да си отгатнал желанието ми? Стойката ти е крайно изчаквателна, а не се доближаваш повече. Много добре, покажи ми място за спане и покажи ми, всъщност, че това е най-малкото, което може да направи Провидение.
Животното се обърна и затича навътре в леса.
Недалече от пътя имаше поляна с висока мека трева, освен в центъра, където почернели камъни обграждаха лагерен огън.
Гризин спря до огнището и смъкна торбата си.
— Променяш хода на този нощен разговор, приятелю — каза на кучето, което вече бе легнало до камъните. — Вече предвкусвах удоволствието от това, че няма да бъда разбран и така ще съм свободен да се извися до плашеща искреност и тъжно признание. Но сега се боя, че бълхите ще разнесат разказа, тъй че трябва да съм предпазлив. А повече се боя, че не ми отстъпваш по ум и ще загубя играта, о, Провидение. Сега отдъхни тук, докато аз събера дърва, билки и прочее. Ще пируваме тази нощ, а после ще почовъркаме зъбите си с рибешки кости и ще направим свеж дъха си с клонки хвойна. Какво ще кажеш?
Но кучето вече спеше и краката му потръпваха — беше заплувало през сънищата.
Грип Галас се качи малко непохватно на коня си. Хиш Тула го погледна в очите и той кимна и подкара пред нея. Наведоха се под тежкия трегерен камък на портата. Подобни порти се редяха от двете страни на лъкатушещата улица, по която препуснаха, и пред много от тях стояха стражи със спуснати забрала на шлемовете.
Реката можеше да е отстъпила, но теченията на страха се бяха задържали. Хиш Тула се зачуди колко ли от тези стражи, покрай които минаваха, са някогашни войници от легиона на Урусандер. Въпроси за вярност витаеха по всяка улица, дори и тук, където зад високите стени обитаваха благородниците. Този проблем за недоволствата дразнеше Хиш, след като изглеждаха толкова несъществени. Ако в признание за службата им на кралството тези войници сега искаха пари и земя, то проблемът с компенсирането можеше лесно да бъде решен. Преговори и достойно посредничество можеха да заменят войнствеността. Ала не беше толкова просто. Доколкото можеше да прецени, войниците копнееха за нещо повече, на което парите и земята бяха само материалните проявления.