Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Тя поклати глава.
— Не виждам край на горивото.
— При липса на искра то гние.
— Не разбирам този образ, Райз.
Той се приближи до нея и огледа гоблена.
— Алегория на сътворението, една от ранните. Първите герои тайст, които убили богиня дракон, изпили кръвта й и с това станали като богове. Толкова жестоко било господството им и толкова студена силата им, че азатанаите се вдигнали като един, за да ги отхвърлят. Казват, че всеки раздор издава малко драконова кръв и че загубата на чистотата ни владее ръката на всички наши злини през всички векове оттогава. — Сви рамене, загледан в избелялата сцена. — Дракон с много глави според този неизвестен тъкач.
— Винаги азатанаите, като сянка на нашата съвест. Разказът ти е смътен, историко.
— Десетки митове са се борели за превъзходство някога, докато не оцелял само един. Уви, победителят не е този. Ние търсим причините за това, което сме и как си представяме себе си. И всяка причина се стреми да се превърне в оправдание, а всяко оправдание — в праведна кауза. С това един народ изгражда идентичност и се вкопчва в нея. Но всичко това е измислица, висша жрице, която прави от глината плът, от пръчките кости и от пламъците — мисъл. Никоя алтернатива не ни устройва.
— А ти коя алтернатива би приел?
Той сви рамене.
— Че сме безсмислени. Нашият живот, нашата същност, нашето минало и най вече нашето съществуване в настоящето. Този момент, следващия и по-следващия: всеки един ние откриваме с почуда и почти неверие.
— Това ли е твоето заключение, Райз Херат? Че сме безсмислени?
— Старая се да не мисля за смисъл, Дъще на Нощта. Само отмервам живота в степени на безпомощност и в наблюдаването на това намираме, в цялост, целта на историята.
Тя се разплака и го отпрати. Той не възрази. Нищо приятно нямаше в това да наблюдава същата безпомощност, за която бе говорил.
Сега стоеше на кулата, а от портата долу дойде скърцането на тежките врати и на моста излязоха двама Синове на Тъмата и тяхната свита. Чиста беше черната кожа на Аномандър и чисто — среброто на дългата му грива, и докато гаснеше дневната светлина, на Райз му се стори, че чу, във вятъра, онова раздиране на светлина — там, в грохота на конските копита, — а пред него, по улицата, едва различи фигури, разпръсващи се от пътя им.
Псето, раздърпано валмо от кал и тръни, се беше заплело в някакви корени, клони и отломки точно под източния бряг на реката. Беше се отпуснало от умора и се мъчеше да задържи глава над водата, докато течението го дърпаше за краката.
Без да обръща внимание на убийствено студената вода и като газеше срещу напора на течението — каменното дъно под подровения бряг се изместваше с всяка стъпка, — Гризин Фарл се приближи.
Кучето извърна глава към него и той видя как големите му уши клепнаха сякаш от срам. Щом стигна до него, азатанаят надигна пътната си торба и я хвърли на брега, а после се пресегна и нежно измъкна окаяното същество от капана.
— Повечето храброст, мъничък мой — заговори той, след като издърпа кучето от водата и го намести на здравия си мускулест врат, — е белязана от сила по-малка, отколкото сме си въобразявали, и от надежда по-безпределна, отколкото сме очаквали. — Хвана се за корените горе и дръпна, за да провери дали ще издържат тежестта. — Един ден, приятелю, ще бъда помолен да покажа героите на света и знаеш ли къде ще заведа питащия? — Корените издържаха и той се измъкна от дърпащото течение. Кучето, все още вкопчено в раменете му, го облиза отстрани по лицето и Гризин кимна. — Напълно прав си. В гробище. И там, пред всеки надгробен паметник, ще стоим и ще гледаме герой. Какво мислиш за това?
Изкатери се на брега, а след това се смъкна на ръце и колене — преминаването се бе оказало по-изтощително, отколкото си беше мислил, — а кучето се хлъзна от раменете му. Заобиколи го, застана пред него и тръсна водата от козината си.
— Ай, мръсно същество! Не видя ли колко се мъчих да опазя косата си суха? Тази грива й трябва само да види вода и гора, за да се оплете на възли. Зверски дъжд!
Леко кривогледите очи го изгледаха и кучето кривна глава, сякаш да прецени избухването му, и реши, че изобщо не е заплашителен.
Азатанаят се намръщи.
— Крайно изгладнял екземпляр си, приятелю. Бас държа, че споделяш всяка храна, колкото и нечестно да са споделени дажбите. Е, отдъхнахме ли си достатъчно? Виждам, пътят ти е на юг и те зове. А, и на север те зове, казваш? Но ни едното, ни другото няма да видим с гърбовете си, нали? Не, с очи и воля нека стесним света пред нас.