Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Танерсън беше грубиян, но имаше много съюзници и си бе извоювал определена власт сред бандитите от онази част на Шегаджиите, известни като Гърмящите — те се занимаваха с въоръжени нападения, грабежи и така нататък за разлика от просяците и онези, които използуваха по-умерени начини за кражба. Мъдреца и неговите помощници — Дневния и Нощния майстор — отказваха да се разправят с Танерсън и другите като него и заявяваха, че не можели да разговарят с такава свиня, в каквато се бил превърнал. В неговото малко царство на ужаса, владеещо търговците в района на пристанището, таксите за защита бяха скочили значително и парите, които постъпваха в гилдията, в сравнение с миналата година също бяха удвоени.
Но ако се появеше със съобщение, че по улиците е наблюдавала мъже, движещи се към двореца, може би щеше да отклони подозрението от себе си — а и бе сигурна, че Мъдреца ще се заинтересува много повече от тайната полиция на принца, отколкото от действията на една самотна млада джебчийка. Замисли се дали да не подхвърли идеята, че именно хората на принца са прерязали гърлото на Танерсън.
Размишленията и изтощението й, което отчасти се дължеше на напрежението, свързано с убийството на виновника за смъртта на сестра й, и отчасти на безсънната нощ, я бяха разсеяли и тя много късно усети, че зад нея има някой. Опита се да побегне, но мъжът я сграбчи за кръста и я задържа в желязната си хватка. Тя измъкна камата си, но той блокира движението й с другата си ръка. Беше най-силният мъж, когото бе срещала, защото, както и да се извиваше, не можеше да помръдне, притисната в хватката му. Освен това беше и бърз. Тя се опита да го ритне в слабините, но той се изви леко и кракът й попадна в бедрото му, твърдо като дърво.
Дойдоха и други мъже и в ранната утрин момичето можа да види как около нея се събират застрашително изглеждащи типове. Един нисък, неприятен на вид оплешивял мъж я изгледа и попита:
— Какво правиш тука? — И измъкна камата от ръката й.
— Това е онази, която ни преследваше.
— Коя си ти, момиче? — попита Робер дьо Лунвил.
— Мисля, че по ръцете й има кръв — обади се човекът, който я държеше.
Запалиха фенер и момичето можа да види лицата на мъжете. Този, който я беше хванал, беше почти момче, горе-долу на нейните години. Ръцете и краката му бяха страшно яки, но лицето му все още беше момчешко. Тя се вгледа в очите му и видя нещо, което я накара да бъде нащрек.
Мъжът, който очевидно командваше групата, погледна ръцете й и каза:
— Остро око, Ерик. Опитала се е да ги избърше, но не е имала вода да се изплакне. Върни се при Сабела и провери покривите и близките улички; сигурен съм, че ще откриеш ножа и дрехите, които е носила, когато е убила Танерсън. Не е могла да ги хвърли на пристанището, след като е решила да ни проследи.
Друг мъж, още по-нисък от водача им, млад като якия, който я държеше, но много по-дребен, доближи лицето си на сантиметри от нейното и изръмжа:
— Какво направи със златото ми?
В отговор тя се изплю в лицето му и дьо Лунвил едва го задържа да не я удари.
— Разсъмва се и това място е доста оживено — каза сержантът; гласът му беше снижен до шепот. — Заведи я в двореца, Ерик. Ще я разпитаме там.
Тя реши, че достатъчно е стояла бездейна, и нададе писък с цялата сила на дробовете си — надяваше се да стресне здравия младеж толкова, че да отпусне хватката си и тя да намери начин да побегне. Но всичко, което се случи, бе, че една ръка запуши устата й.
— Ако си отвориш устата пак, момиче — каза водачът им, — ще те фраснем по главата.
Тя знаеше, че това не е празна заплаха. Но все пак кепенците на един прозорец се отвориха и две момчета се появиха от близката пресечка и тя се зарадва, че е постигнала целта си поне донякъде. Преди да стигнат двореца, до Дневния майстор щеше да пристигне съобщение, че крадлата Кити е хваната от агентите на принца, и това поне щеше да й осигури извинение защо не е докладвала на сбирката тази сутрин в „При мамчето“.
Докато Ерик почти я носеше по улицата, тя си мислеше какво ли все пак щеше да каже, ако беше отишла на сутрешната сбирка.
Стигнаха двореца и настроението на мъжете се повиши. Само Ру правеше изключение — настояваше да разбере къде е скрито златото му, сумтеше и я наблюдаваше подозрително.
Влязоха през някаква малка врата и минаха покрай двама бдителни стражи, които не казаха нищо. По дълъг и широк проход, осветен от факли, закрепени по стените, стигнаха до широка стълба, водеща надолу. Мъжете си тръгнаха и я оставиха на дьо Лунвил, Ерик, Ру, Дънкан и Джедоу.
Ерик я блъсна в една от килиите за разпити. От стените висяха вериги и тежки окови. Тя ги погледна и това й бе достатъчно, за да разбере, че са ръждясали от дълга неупотреба. Оглеждаше се като уловено животно и се навеждаше, като че ли очакваше да я нападнат.