Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Този проклетник бил Бахрам магът. Всяка година отвличал по един мюсюлманин и го погубвал, защото така трябвало да прави. Хитрината му с Хасан златаря била успешна. Пътувал цял ден и цяла нощ и после наредил на слугите си да донесат сандъка. Измъкнал момъка от него, дал му да подуши нещо кисело и духнал в носа му някакъв прашец. Кихнал Хасан и омайното биле изскочило. Отворил очи, огледал се и видял, че е посред морето, че корабът се носи, а персиецът стои до него. Разбрал, че го е сполетяло туй, за което го предупреждавала майка му, и възкликнал:
— „Няма сила и воля освен у всевишния Аллах! Аз съм Аллах и аз съм, при който се връщат!“ Всемогъщи Аллах, дай ми търпение пред злината, пратена от тебе! — после учтиво се обърнал към персиеца: — Каква е тази работа? Къде са хлябът и солта?
— Куче! — креснал персиецът. — Може ли такъв като мене да признава хляба и солта! Че аз съм погубил досега хиляда момци, без един — и ти ще допълниш хилядарката!
Хасан разбрал, че стрелата на висшето предопределение го е улучила…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че проклетият Бахрам се засмял и рекъл:
— В името на огъня и светлината, на зноя и тъмнината! Не мислех, че така леко ще паднеш в мрежата ми! Но огънят ми помогна да те пипна! Ще се върна и ще те дам курбан на него!
— Ти предаде хляба и солта! — възкликнал Хасан.
Вдигнал магът ръка и го ударил. Той паднал, ударил зъби в земята, сълзи потекли по бузите му. Магът наредил на слугите си да запалят огън.
— Този огън поражда светлина и искри! — казал той на Хасан. — Аз се кланям на него! Ако и ти му се поклониш, ще ти дам половината си богатство и ще те оженя за дъщеря си!
— Горко ти! — викнал Хасан. — Ти си неверник и магьосник, който се кланя на огъня! Това не е вяра, а зло!
Проклетият маг приседнал пред огъня и започнал да го бие с плетен кожен бич, докато нацепил кожата му. После наредил да му дадат нещо за ядене и пиене. Донесли му, но той не пожелал нито да яде, нито да пие! Магът започнал да го бие денем и нощем по целия път, но Хасан търпял и възхвалявал Аллаха. След три месеца Аллах изпратил силен вятър срещу кораба, морето почерняло, корабът се замятал и капитанът викнал на всички:
— Това ни е пратено заради този момък! От три месеца Бахрам магът го измъчва и Аллах не може вече да търпи това!
Всички наскачали срещу магьосника. Видял той, че ще загине, развързал Хасан, съблякъл скъсаните му дрехи, преоблякъл го с други, много по-хубави, обещал да го научи на занаята си и да го върне в родината му, а накрая рекъл:
— Прощавай, синко, за това, което ти сторих! Ако има вина, има и прошка! Направих това с тебе не за друго, а за да изпитам търпението ти!
Зарадвал се капитанът, че Хасан е вече свободен, а момъкът благодарил на Аллах. Вятърът спрял, тъмнината се разкъсала и корабът спокойно продължил пътя си. Тогава Хасан се обърнал към мага:
— Накъде пътуваме, персиецо?
— Отиваме към Задоблачните планини, синко! — отговорил той. — Там се намира съставката, от която правим алхимичния еликсир!
Отпуснала се душата на момъка. Пътували още три месеца. Корабът хвърлил котва край дълъг бряг, осеян с разноцветни камъчета.
— Намерихме това, което търсехме! — обявил персиецът.
Тръгнал Хасан с мага. След като се разпоредил какво да прави капитанът с нещата му, двамата се отдалечили от кораба. По едно време магьосникът седнал, извадил медно барабанче и златна пръчица, обвита в коприна с извезани заклинания по нея, ударил по барабанчето и посред равнината се надигнал облак прах. Изплашил се Хасан, а Бахрам го погледнал и рекъл:
— Какво ти е, синко? Ти не бива повече да се боиш от мене! Ако моята работа можеше да се свърши без тебе, нямаше да те свалям от кораба! Този облак е нещо, което ще ни улесни!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато прахът се уталожил, изпод него се показали три жребеца. Магът възседнал единия, Хасан възседнал втория, а на третия натоварили нещата си. Пътували три дни и спрели сред широко поле. Видели сред него заслон върху четири колони от червено злато. Слезли от конете, влезли под заслона, хапнали, пийнали и отпочинали. Хасан видял в далечината висока сграда.