Спомен за светлина

Перин и Гаул направиха още една отчаяна обиколка на лагера на Егвийн - поне на малката част от него, отразена във вълчия сън. Армията й беше изтласкана далече на изток и палатките не се бяха задържали достатъчно дълго до реката, за да се отразят силно в съня.

Вълците бяха забелязали Грендал тук, но Перин не беше успял да засече какво прави.

Вече на три пъти Убиеца се бе опитал да атакува Въртела и вълците бяха предупредили Перин. Всеки път Убиеца се беше оттеглял преди Перин да се появи. Изпитваше ги. Беше тактиката на хищника: наблюдаваше стадото и търсеше слабите в него.

Поне планът му с вълците беше подействал. Времето във Въртела течеше бавно, тъй че Убиеца неизбежно се забавяше в усилието си да стигне до Ранд, а това даваше възможност на Перин да стигне до него навреме.

- Трябва да предупредим другите за Грендал - каза той, щом спря в центъра на лагера. - Сигурно се свързва с Мраколюбци в лагерите ни.

- Да отидем до тези при Въртела? Нали успя да говориш на Нинив Седай.

- Може би. Не знам обаче дали ще е добре да разсейвам отново Нинив предвид това, което се кани да направи. - Перин се обърна и погледна походните одеяла, които изникваха за миг и изчезваха във вълчия сън. С Гаул бяха проверили на Мерилор за портал, но още не беше отворен. Ако искаше да се върне в будния свят, трябваше да остане тук на бивак и да чака с часове. Щеше да си е чисто губене на време.

Да можеше само да измисли как да _измести_ сам до будния свят. Ланфеар му бе загатнала, че може да научи хитрината, само че единствената податка как да стане това беше в Убиеца. Помъчи се да си спомни мига, в който мъжът беше _изместил_ навън. Беше ли усетил нещо? Намек как го беше направил?

Поклати глава. Беше го превъртал много пъти в ума си и не беше стигнал до никакви заключения. Въздъхна и подири вълците. „Някаква следа от Търсачка на сърца?” - попита ги с плаха надежда.

Вълците му отвърнаха с насмешка. Твърде често ги питаше за това.

„А виждали ли сте лагери на двукраки?” - изпрати Перин.

Отговорът, който получи, беше смътен. Вълците обръщаха внимание на хората само колкото да ги отбягват. Във вълчия сън това не беше особено важно. Все пак там, където се събираха хора, понякога се вихреха кошмари, тъй че вълците се бяха научили да стоят надалече.

Щеше да е добре да научи как вървят другите битки. Какво ставаше с армията на Елейн, с неговите хора, с лорд и лейди Башийр? Поведе Гаул и двамата затичаха с бързи крачки, вместо да скачат мигновено от място на място. Трябваше да помисли.

Колкото по-дълго оставаше във вълчия сън телом, толкова повече усещаше, че трябва да разбере как да _измести_ обратно. Тялото му сякаш разбираше, че това място не е естествено за него. Не беше спал тук, въпреки че… колко време беше изтекло? Не можеше да прецени. Запасите им бяха почти изчерпани, макар да имаше чувството, че са тук едва от няколко часа. Това чувство отчасти се дължеше на честите му връщания при Въртела, за да провери сънния шип, но като цяло не беше трудно човек да загуби усета си за време тук.