Сияйни слова

Защо не насърчаваха тъмнооките да се обучават по този начин? Спечелилите Мечове тъмнооки от миналото се възпяваха в песните и в разказите — Евод Точния, Ланасин, Ранинор от Равнините… Тези хора бяха почитани. На днешните тъмнооки обаче им се казваше да не си въобразяват нищо над положението си — или в противен случай…

Каква обаче бе целта на съществуването на воринската църква? На ардентите, на Призванията и на изкуствата? Усъвършенствай се. Бъди по-добър. Защо хора като него не бива да имат големи мечти? Нищо от това не съответстваше едно с друго. Обществото и вярата си противоречаха напълно.

Войниците биват прославяни в Селенията на Покоя. Без селски стопани обаче те не могат да ядат — та вероятно си е съвсем наред да бъдеш и селски стопанин.

Усъвършенствай се в своето Призвание в живота. Но не се устремявай твърде нависоко или ще те спрем.

Не отмъщавай на краля, задето е наредил убийството на баба ти и на дядо ти, но отмъщавай на паршендите, задето са наредили убийството на някого, когото не си познавал.

Каладин спря да замахва; беше се изпотил, но се усещаше недоволен. Не се предполагаше да става така при битка или обучение. Каладин очакваше да бъде насаме и наедно с оръжието, а не всички тези неприятности да подскачат нагоре-надолу из главата му.

— Сил — започна той, докато опитваше пробождане с меча, — ти си духче на честта. Това означава ли, че можеш да ми кажеш какво е правилно да извърша?

— Определено — съгласи се тя и се отпусна наблизо във вид на млада жена, провесила крака от невидим ръб. Не се носеше около него като лентичка, както често го правеше при обучението му.

— Лошо ли е, че Моаш опитва да убие краля?

— Разбира се.

— Защо?

— Защото убиването е нещо лошо.

— Ами паршендите, които съм убил?

— Говорили сме за това. Трябваше да бъде направено.

— Ами ако някой от тях е бил Повелител на Стихиите? — попита Каладин. — Със свое духче на честта?

— Паршендите не могат да стават Повелители на…

— Просто си представи — рече Каладин и изръмжа при следващото пробождане. Не го правеше както трябва. — Ще предположа, че понастоящем паршендите искат единствено да оцелеят. В името на Бурите, замесените в смъртта на Гавилар може вече да не са живи. Все пак предводителите им бяха екзекутирани в Алеткар. Тогава кажи ми, ако срещу мен застане обикновен воин от паршендите, който защитава народа си, какво би казало неговото духче на честта? Че той върши нещо правилно?

— Аз… — Сил се прегърби. Ненавиждаше подобни въпроси. — Няма значение. Ти каза, че повече няма да убиваш паршенди.

— Ами Амарам? Мога ли да го убия?

— Това справедливост ли е? — попита Сил.

— Някакъв вид справедливост.

— Има разлика.

— Какво? — попита Каладин и нанесе удар. Бурята да го отнесе! Защо не можеше да накара тъпото оръжие да се насочва накъдето трябва?