Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Адолин беше добър с меча. Каладин му признаваше поне това. Същото се отнасяше и за Захел.
— Кралят беше — продължи Моаш. — Той уби семейството ми.
На Каладин му трябваше известно време, за да разбере за какво говори Моаш. За човека, когото искаше да убие, за човека, когото мразеше. Кралят.
Каладин усети как го пронизва удар, все едно са го намушкали. Обърна се към Моаш.
— Ние сме Мост Четири — продължи той, загледан настрана в нищото. Отпи още веднъж. — Държим се един за друг. Трябва да знаеш… защо се държа по този начин. Баба ми и дядо ми бяха моето единствено семейство. Родителите ми са умрели, докато съм бил малък. Ана и Да ме отгледаха. Кралят… той ги уби.
— Как стана това? — тихо попита Каладин и се огледа, за да е уверен, че нито един ардент не е достатъчно близо, за да чува.
— Аз бях на път — започна Моаш. — Работех в керван, който пътуваше дотук, до пустошта. Ана и Да бяха втори нан. Важни като за тъмнооки, нали разбираш? Имаха си своя работилница. За сребърни изделия. Занаятът не ми харесваше. Харесваше ми да пътувам. Да отивам някъде. Е, някакъв светлоок притежаваше две или три работилници за сребърни изделия в Колинар; една от тях бе срещу баба и дядо. Съперничеството им изобщо не му харесваше. Това стана година и нещо преди смъртта на стария крал и Елокар беше оставен да управлява държавата, докато Гавилар е из Равнините. Както и да е, Елокар бе добър приятел със светлоокия, който си съперничеше с баба и дядо. Затова и принцът направи услуга на приятеля си. Той вкара Ана и Да в затвора по някакво обвинение. Те бяха достатъчно важни, та да настояват на процес, на разследване пред магистратите. Предполагам, че Елокар е бил изненадан, че не може изцяло да пренебрегне закона. Той заяви, че няма достатъчно време, и изпрати Ана и Да в тъмницата, за да чакат, докато не бъде уредено разследване.
Моаш отново топна черпака в кацата.
— Умряха там няколко месеца по-късно в очакване Елокар да одобри книжата им.
— Не е съвсем същото като да ги убиеш.
Моаш изгледа Каладин в очите.
— Не вярваш, че изпращането на двама седемдесет и пет годишни старци в тъмницата на двореца е смъртна присъда?
— Предполагам… да, мисля, че си прав.
Моаш кимна отсечено и захвърли черпака в кацата.
— Елокар е знаел, че те ще умрат там. По този начин изслушването въобще нямаше да стигне до магистратите и да разкрие неговите злоупотреби. Този мръсник ги уби — уби ги, за да опази тайната си. Завърнах се от пътуването с кервана в празен дом, а съседите ми казаха, че семейството ми било мъртво вече два месеца.
— И сега опитваш да убиеш крал Елокар — тихо завърши Каладин и го полази хлад, докато говореше. Никой не бе достатъчно наблизо, та да ги чуе, не и при крясъците и дрънченето на оръжие, обичайни за тренировъчните площадки. Въпреки това думите сякаш направо се развяваха пред него, високи като призива на тръбача.
Моаш замръзна и го погледна право в очите.
— Онази нощ на балкона — попита го Каладин — ти ли го направи да наподобява на прерязване на парапета от Меч?
Моаш здраво го стисна за ръката и се огледа.
— Не бива да говорим за това тук.
— В името на Отеца на Бурите, Моаш! — прекъсна го Каладин, докато осмисляше наученото. — Наети сме да защитаваме този човек!
— Нашата работа — възрази Моаш — е да опазим Далинар жив. С това съм съгласен. Като за светлоок не изглежда толкова зъл. В името на Бурите, тази държава би била много по-добре, ако той беше крал. Не ми казвай, че мислиш иначе.
— Но убиването на краля…
— Не тук — процеди Моаш през стиснати зъби.
— Не мога просто да го допусна. В името на ръката на Налан! Ще се наложи да кажа на…
— Ще направиш това? — попита Моаш. — Ще се изправиш срещу един от Мост Четири?
Погледите им се срещнаха.
Каладин се извърна.
— Преизподня. Не, няма. Не и ако се съгласиш да спреш. Може и да мразиш краля, но не можеш просто да… знаеш…
— А какво друго да сторя? — тихо попита Моаш. Беше се приближил до Каладин. — Каква справедливост може да бъде въздадена на някой като мен срещу краля, Каладин? Отговори ми.
Това не можеше да става.
— Засега ще спра — продължи Моаш. — Ако се съгласиш да се срещнеш с някого.
— С кого? — попита Каладин и отново го погледна.
— Това не е мой замисъл. Замесени са и други хора. Аз само трябваше да им подхвърля въже. Искам да ги изслушаш.
— Моаш…
— Чуй какво имат да ти кажат — продължи Моаш и стисна още по-силно ръката на Каладин. — Просто слушай, Кал. Това е всичко. Ако не си съгласен с това, което ти кажат, ще се оттегля. Моля те.