Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

Мистър Тъпман следеше цялата процедура в безмълвна почуда, когато Джаксън се обърна рязко към него и рече:

— Смятам, че не греша: вие се казвате Тъпман, нали?

Мистър Тъпман погледна мистър Пикуик, но тъй като не съзря в широко отворените очи на този джентълмен никакво указание да отрича самоличността си, рече:

— Да, наистина се казвам Тъпман, сър.

— А другият джентълмен е мистър Уинкл, струва ми се? — рече Джаксън.

Мистър Уинкл несигурно промърмори положителен ответ; и на двамата джентълмени бидоха веднага връчени по един лист и един шилинг от ловкия Джаксън.

— Сега — рече Джаксън, — страхувам се, че ще ме сметнете твърде досаден, но ми трябва още някой, с ваше разрешение. Името на Самюъл Уелър също е вписано тук, мистър Пикуик.

— Изпратете прислужника ми, келнер — рече мистър Пикуик. Келнерът се оттегли порядъчно учуден, а мистър Пикуик направи знак на Джаксън да седне.

Настъпи тягостно мълчание, нарушено накрая от невинния подсъдим.

— Струва ми се, сър — подхвана мистър Пикуик с растящо негодувание във всяка изречена дума, — струва ми се, сър, че намеренията на вашите работодатели са да се опитат да ме осъдят въз основа на показанията на собствените ми приятели?

Мистър Джаксън потупа няколко пъти лявата си ноздра с показалеца, за да покаже, че не е дошъл тук да разкрива тайните на пътя до тъмницата, и отвърна шеговито:

— Не знам, не мога да кажа.

— За какво друго им се пращат тези призовки, сър — продължи мистър Пикуик, — ако не с тази цел?

— Много хубав номер, мистър Пикуик — отвърна Джаксън, клатейки бавно глава, — но няма да мине. От опит вреда няма, но от мене не може да се изстиска много.

Тук мистър Джаксън се усмихна отново на компанията и като сложи левия си палец на върха на носа, захвана да върти дясната ръка, сякаш мели кафе с воденичка: по този начин той изигра една много изящна пантомима (извънредно модна на времето, но сега, за жалост, почти забравена), с която се казваше по свойски „няма да ви падна в торбата“.

— Не, не, мистър Пикуик — рече Джаксън в заключение, — нека при Пъркър си блъскат главата за какво сме изпратили тези subpoenas76. Ако не отгатнат, ще трябва да чакат делото, тогава ще разберат.

Мистър Пикуик хвърли пълен с отвращение поглед към своя нежелан посетител и щеше вероятно да произнесе страшна анатема по адрес на Додсън и Фог, ако в същия миг не бе влязъл Сам да го прекъсне.

— Сам Уелър? — произнесе въпросително Джаксън.

— Най-верните думи, дет сте ги казвали от години насам — отвърна напълно невъзмутимо Сам.

— Ето една subpoena за вас, мистър Уелър — рече Джаксън.

— К’во е туй по английски? — запита Сам.

— Ето ви оригинала — рече Джаксън, отказвайки да даде исканото пояснение.

— Къде е? — попита Сам.