Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Десетки шалове се предложиха още в същия миг. Избраха три-четири от най-дебелите, загърнаха мистър Пикуик и той се впусна напред, воден от мистър Уелър; явлението бе странно: възрастен джентълмен — мокър до костите, без шапка, с притегнати отстрани ръце — се носеше без ясно определена цел по полето със скорост шест английски мили в час.
Но мистър Пикуик не държеше на външния си вид при такъв един извънреден случай и насърчаван от Сам Уелър, поддържаше максималната си скорост, докато стигна Манър Фарм, гдето пристигналият пет минути преди него мистър Тъпман бе тъй изплашил старата дама, че тя получи сърцебиене, защото бе разбрала погрешно, че бил избухнал пожар от кухненското огнище — бедствие, което старата дама винаги си представяше в ярки краски, щом съзреше край себе си и най-малката възбуда.
Мистър Пикуик, без да се бави нито за миг, побърза да си легне удобно в кревата. Сам Уелър разпали буен огън в камината и му качи вечерята в стаята; по-късно занесоха купа с пунш горе и устроиха голямо пиршество в чест на неговото спасение. Старият Уордл изрично му забрани да става, затова обявиха за председателско място леглото, отгдето председателствуваше мистър Пикуик. Втора и трета купа пунш бидоха заръчани и донесени; а когато мистър Пикуик се събуди на следната утрин, нито един признак на ревматизъм не се появи, което доказва, както много правилно подчерта мистър Боб Сойър, че няма нищо по-добро от горещия пунш в подобни случаи; ако ли пък някога горещият пунш не сполучел да предотврати болестта, то било само когато пациентът правел грубата грешка да не вземе достатъчно количество.
Веселата компания се разпръсна на следващата утрин. Славни са моментите в ученическите години, когато всички се разпръскват, но по-късно в живота това са доста, мъчителни мигове. Смърт, себичност, промени в съдбата разпръскват ежедневно многобройни щастливи приятелски групи и ги запиляват надлъж и нашир по света; младежите и девойките никога не се връщат обратно. Ние не искаме да кажем, че има нещо подобно в този именно случай; желаем само да уведомим читателя, че всеки един от компанията отпътува съответно за своя дом; мистър Пикуик и неговите приятели още веднъж се настаниха на местата си на покрива на Мъгълтънския дилижанс; Арабела Алън се отправи към своето местожителство, където и да се намираше то — осмеляваме се да твърдим, че мистър Уинкл знаеше, ала признаваме, че ние не знаем, — под грижите и покровителството на брат й Бенджамин и неговия най-близък приятел, мистър Боб Сойър.
Преди да се разделят обаче, този джентълмен и мистър Бенджамин Алън някак тайнствено дръпнаха мистър Пикуик настрана и мистър Боб Сойър, втъквайки показалец между две от ребрата на мистър Пикуик, като по този начин прояви едновременно както вродената си закачливост, така и познанията си по анатомия, го запита:
— Слушайте, стари приятелю, къде се помещавате?
Мистър Пикуик отговори, че живее понастоящем в „Джордж и ястребът“.
— Бих искал да ми дойдете на гости — рече Боб Сойър.
— Нищо не би ми направило по-голямо удоволствие — отвърна мистър Пикуик.
— Ето къде живея — рече мистър Боб Сойър и му подаде картичката си. — Лант Стрийт, Бъро; близо с до болницата „Гай“, в комшулука ми е, знаете. Задминавате малко църквата „Сейнт Джордж“ и криввате от главната улица вдясно.
— Ще го намеря — рече мистър Пикуик.
— Елате в четвъртък вечер след две седмици и доведете другите момчета с вас — продължи мистър Боб Сойър. — Ще се съберем с няколко колеги медици.
Мистър Пикуик заяви, че ще му достави удоволствие да се срещне с колегите медици; и след като мистър Боб Сойър го уведоми, че възнамерявал да прекарат много приятно и че приятелят му Бей щял също да бъде там, те се ръкуваха и се разделиха.
Знам, че на това място може да ни се зададе въпросът дали по време на този кратък разговор мистър Уинкл е шепнел нещо на Арабела Алън; и ако е било така, какво й е казвал той; и също дали мистър Снодграс е приказвал настрани с Емили Уордл; и ако е било така, какво й е казвал пък той. На това ние отговаряме, че каквото и да бяха казали на дамите, те не казаха ни дума на мистър Пикуик, нито на мистър Тъпман, докато не изминаха двадесет и четири мили; въздишаха много често, отказваха да пият бира и бренди и изглеждаха мрачни. Ако нашите досетливи читателки могат да извлекат някои удовлетворителни заключения от тези указания, ние ги молим да го сторят на всяка цена.
Глава тридесет и първа