Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Моля — прекъсна го мисис Дженеръл. — Аз бях вече на ваше разположение. Бях си изпила кафето.
— Позволих си — подхвана отново мистър Дорит с великолепното спокойствие на човек, който не обръща внимание на дребни поправки — да ви помоля за малък поверителен разговор, защото… хм… по-малката ми дъщеря ме тревожи доста. Сигурно сте забелязали, мадам, голямата разлика в характерите на двете ми дъщери.
Мисис Дженеръл кръстоса ръцете си, както обикновено в ръкавици (тя винаги носеше ръкавици, по които никога нямаше гънка), и рече:
— Има голяма разлика.
— Може ли да ви помоля за мнението ви по въпроса? — рече мистър Дорит с уважение, което не накърняваше величествената му тежест.
— Фани притежава силен характер и самонадеяност — отвърна мисис Дженеръл, — Еми, напротив.
Напротив ли? О, мисис Дженеръл, запитайте решетките и плочите на Маршалси! О, мисис Дженеръл, запитайте шивачката, която я научи да шие, и учителя по танц, който научи сестра й да танцува. О, мисис Дженеръл, мисис Дженеръл, запитайте мене, баща й, какво й дължа и чуйте моите показания за живота на това същество, пренебрегвано от самото му детство насам.
На мистър Дорит и през ум не му мина да отправи подобни апели. Той погледна мисис Дженеръл, седнала изправена на капрата на благоприличието, и каза замислено:
— Това е вярно, мадам.
— Само не ме разбирайте криво, моля. Не искам да кажа, че няма какво да се доусъвършенствува у Фани, но у нея има материал, дори твърде много материал.
— Бъдете така любезна да се обясните, мадам… хм… по-ясно. Не разбирам много добре това, гдето у… хм… у по-голямата ми дъщеря има твърде много материал. Какъв материал?
— Засега Фани има твърде много собствени мнения — отвърна мисис Дженеръл. — Отличното възпитание никога не допуска собствени мнения, нито пък допуска проявата на чувства.
Мистър Дорит побърза да отговори, да не би и той да мине за невъзпитан.
— Безспорно, мадам, вие сте права.
Мисис Дженеръл отвърна със своя безстрастен и безизразен тон:
— Вярвам.
— Но на вас ви е известно, мила госпожо, че моите дъщери имаха нещастието да загубят непрежалимата си майка още в ранно детство и тъй като доскоро аз не бях признат наследник на имуществото си, те живяха при мен, сравнително бедния, макар и винаги горд джентълмен… хм… в уединение.
— Не изпускам пред вид това обстоятелство — каза мисис Дженеръл.
— Мадам — продължи мистър Дорит, — за дъщеря ми Фани при такова ръководство и с такъв пример винаги пред очите й…
(Мисис Дженеръл притвори очи.)
— За дъщеря си Фани не се боя. Тя е приспособима. Но по-малката ми дъщеря, мисис Дженеръл, доста ме тревожи и наскърбява. Трябва да ви кажа, че тя винаги е била любимката ми.
— Този род предпочитания са необясними — каза мисис Дженеръл.
— Необясними са — съгласи се мистър Дорит. — Наистина. Ето например, мадам, аз се безпокоя, като виждам, че Еми не е като нас. Тя не обича да излиза с нас, чувствува се загубена в тукашното ни общество, нашите вкусове, явно, не са и нейни. С други думи — заключи мистър Дорит със съдийска важност, — нещо не е в ред… хм… у Еми.
— А не бива ли да допуснем — каза мисис Дженеръл, като удари една четка с лака, — че това се дължи донякъде на новото положение?
— Извинете, мадам — забележи някак прибързано мистър Дорит. — Дъщерята на един джентълмен, макар и… хм… макар и самият той да е бил по едно време, да е бил сравнително неохолен… сравнително… и макар да е расла… хм… в уединение, нашето положение не може да й се вижда много ново…
— Вярно — каза мисис Дженеръл, — прав сте.
— Ето защо, мадам — каза мистър Дорит, — аз си позволих (той наблегна на фразата и я повтори, като че ли правеше любезен, но твърд намек, че не бива да му се противоречи вече), позволих си да ви помоля за тази среща, за да поговорим за това и да поискам съвета ви.
— Мистър Дорит — отвърна мисис Дженеръл, — откакто сме тук, на няколко пъти вече съм разговаряла с Еми на темата, как да се държим въобще. Тя се изрази пред мене, че много неща я учудват във Венеция, Казах й, че е по-добре да не се чуди. Изтъкнах й, че прочутият мистър Юстъс, класическият турист, не я е намерил за нещо особено, че като сравнил Риалто с Уестминстър и Блекфрайърс Бридж, се изказал в полза на последните. След всичко, което казахте, излишно е да прибавям, че още не съм успяла да я убедя. Вие ми правите чест, като искате съвета ми. На мен все ми се струва (нека ми бъде простено, ако предположението ми се окаже неоснователно), че мистър Дорит е свикнал да упражнява влияние над другите.