Кралство на пепелта

- Нося ти мляко - обяви Лизандра, леко задъхана от изкачването. - И ти водя компания. - Добави, когато Едион влезе в уютната стая.

Напук на годините без поддръжка покоите на Роуз нямаха вид на особено засегнати от това - едно от малкото помещения в двореца, което можеше да се похвали с нещо подобно.

Като го съзря, Еванджелин ококори очи, а Едион ѝ се усмихна, сядайки на ръба на леглото. Лизандра ѝ подаде млякото и седна на отсрещния ръб, а момичето отпи, стиснало чашата толкова силно, че кокалчетата на ръцете му побеляха.

- Прекарах цялата нощ преди първата ми битка в тоалетната - поде Едион.

- Ти? - изписука Еванджелин.

Той се подсмихна.

- О, да. Куин, предишният капитан на Стражата, се учуди, че до зори изобщо било останало нещо в мен.

Стара болка изпълни гърдите на Едион от спомена за скъпия му наставник и приятел, на когото се бе възхищавал безкрайно. И който бе загинал в равнината отвъд стените на града, каквато съдба очакваше и самият Едион.

Еванджелин се засмя тихичко.

- Колко гнусно.

- Гнусно беше - потвърди Едион и можеше да се закълне, че Лизандра също се поусмихна. - Така че ти си много по-смела от мен.

- И аз повърнах одеве - подшушна му Еванджелин.

Той ѝ отвърна със заговорнически шепот:

- По-добре е, отколкото да си оцапаш панталоните, миличка.

Тя се разсмя толкова силно, че едва не изсипа чашата с мляко.

Едион се ухили на свой ред и разроши червеникавозлатистата ѝ коса.

- Битката ще е грозна - подхвана пак, когато Еванджелин отпи от млякото си. - И сигурно отново ще повърнеш. Но запомни едно: страхът ти говори, че имаш за какво да се бориш; нещо, което толкова обичаш, че загубата му би била най-лошото нещо на земята. - Той посочи заскрежените прозорци. - Онези копелета на полето си нямат нищо. - Едион постави ръката си върху нейната и я стисна нежно. - Нямат за какво да се борят. А макар да сме по-малобройни от тях, ние имаме какво да браним. Затова сме способни да надвием страха си. Можем да се борим срещу тях докрай. Заради приятелите ни, семействата ни... - Той отново стисна ръката ѝ. - Заради онези, които обичаме... - Осмели се да вдигне поглед към Лизандра и се натъкна на зелените ѝ очи, обточени със сребристи сълзи. - Заради онези, които обичаме, можем да надвием страха си. Спомни си го утре. Дори пак да повърнеш, дори да прекараш цялата нощ в клозета. Спомни си, че имаме за какво да се борим, затова неизменно ще възтържествуваме.