Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Достатъчно! - отсече Елида с глух, но не и уязвим глас. После направи крачка към него. - Значи си завиждал на баща ми. Завиждал си му за силата, за дарбите. За жена му. - Върнън отвори уста, но тя вдигна ръка. - Не съм приключила.
Той примигна насреща ѝ.
Елида продължи да диша равномерно, изпънала гордо рамене.
- Не ме е грижа защо си тук. Нито какво възнамеряват да ти причинят. Но искам да знаеш, че щом напусна тази стая, повече никога няма да се сетя за теб. Името ти ще бъде заличено от Перант, от Терасен, от Дцарлан. Никой няма да те споменава, да си спомня за теб. Ще бъдеш абсолютно забравен.
Върнън пребледня - едва забележимо. После се усмихна.
- Искаш да ме заличиш от Перант? Май не сте осведомена, лейди Елида. - Той се приведе напред, доколкото позволяваха оковите му. - Перант вече е в ръцете на Морат. Твоят град е обсаден.
Думите му я разтресоха като удар и дори Лоркан вдиша рязко.
Върнън се облегна назад, самодоволен като котарак.
- Заличи името ми, щом толкова желаеш. Едва ли ще е трудно сред руините.
Перант бе паднал в лапите на Морат. И без да надниква към Елин, Елида знаеше, че очите ѝ горят. Нещата се стичаха много по-лошо от очакванията им. Трябваше да действат бързо. Да продължат на север възможно най-скоро.
Затова Елида се обърна към вратата и Лоркан отиде да ѝ я отвори.
- Това ли беше? - обади се Върнън.
Елида спря. И се завъртя бавно.
- Какво друго бих могла да кажа на човек като теб?
- Не ме разпита за подробности. - Поредната змийска усмивка изплува на лицето му. - Още не си се научила как да играеш, Елида.
Тя отвърна на усмивката му.
- Не искам да чувам друго от теб. - Елида погледна към Лоркан и Елин, към приятелите си в коридора. - Те обаче имат още въпроси.
Лицето на Върнън придоби цвят на прокиснало мляко.
- Мислиш да ме оставиш в техни ръце съвършено беззащитен?
- И аз бях беззащитна, когато не извика лечител за крака ми - заяви спокойно тя. - Бях просто дете и оцелях. Ти си възрастен мъж. - Устните ѝ пак се кривнаха в усмивка. - Да видим дали и ти ще оцелееш.
Не опита да прикрие куцукането си на излизане от стаята. И като впери очи в тези на Лоркан, откри гордост, спотаяваща се в тях.
Нито дума - гласът, водил я цял живот, не продума нито дума. Не от страх, а... Вероятно вече не се нуждаеше от Анийт, Девата на мъдростта. И навярно богинята знаеше, че напътствията ѝ не са необходими.
Вече не.
***
Елин си даваше сметка, че Лоркан само чака командата ѝ да изтръгне гръкляна на Върнън. Или да започне да троши костите му една по една.
Или да го одере жив, както бе направил Роуан с Каирн.
Излизайки след Елида от стаята - господарката на Перант крачеше с все така вдигната глава, - Елин се постара да запази спокойствие. Да се приготви за предстоящото. Можеше да го преодолее. Да потисне треперенето, студената пот по гърба си. Трябваше да изтърпи някак следващата им задача, за да получат потребната информация.
Елида спря в коридора. Гавриел, Роуан и Фенрис пристъпиха към нея. Несрин, Каол и Сартак не се виждаха наоколо, но знаеше, че с един вик може да ги призове обратно в тази зловонна дупка.
О, богове, колко противна беше смрадта! Чувството да бъде тук.
През изминалия час се питаше дали не си струваше в името на разума и стомаха си да си върне за малко човешкото тяло - макар и само заради по-скромното му обоняние.
Елида заяви на всички наоколо:
- Не ме е грижа какво ще му причините.
- Държиш ли да го оставим жив? - попита с гибелно спокоен глас Лоркан.
Елида погледна елфа, чието сърце бе спечелила.
- Не. - Чудесно, едва не отвърна Елин. А господарката на Перант додаде: - Но нека да е бързо. - Лоркан отвори уста, но Елида поклати глава. - Баща ми би настоял.
Накажи ги всичките, беше заръчала Калтейн на Елин. А ако съдеше по разказите на Елида, Върнън бе оглавявал списъка ѝ с врагове.
- Първо трябва да го разпитаме - каза Роуан. - Да разберем какво знае.
- Направете каквото трябва - отговори Елида. - Но като дойде моментът, го убийте бързо.