Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Моля те!. - изпищя Върнън.
- Не трябваше да изпиваш цялата халба с бира - завърши Елин и кимна на Гавриел.
Върнън закрещя зад затворената врата. А тя завъртя ключа.
Коридорът се изпълни с тишина.
Елин срещна изцъкления поглед на Елида, както и садистично удовлетворения на Лоркан до нея.
- Краят няма да дойде бързо - обяви тя, подавайки ключа на Елида.
Другата част от въпроса увисна във въздуха.
Върнън продължаваше да крещи, да ги умолява да се върнат, за да го освободят.
Елида се вторачи в заключената врата. Заслуша се в отчаяните писъци на мъжа зад нея.
Накрая господарката на Перант взе ключа от ръката на Елин. И го прибра в джоба си.
- Трябва да намерим по-сигурен начин да залостим тази стая.
***
- Най-лошите ни страхове се сбъднаха - каза Елин на Роуан, гледайки от един от балконите на Северния зъб как армията им се събира във Ферианската падина.
Приятелите им вече крачеха натам, след като бяха зазидали вратата към стаята на окования Върнън. И те двамата трябваше да ги последват. Но Елин спря за малко на парапета. За да си поеме дъх.
Роуан сложи ръка на рамото ѝ.
- Ще посрещнем заедно Майев и Ераван.
- И стохилядната армия, наближаваща Оринт?
- Заедно, Огнено сърце - отвърна той.
Елин видя по лицето му отражението от многовековното му обучение и хладнокръвна пресметливост. Онази негова непреклонност.
Опря глава на рамото му, притискайки чело към тънката му броня.
- Ще стигнем ли навреме? Ще е останало ли нещо за спасяване?
Той отмести нежно косата от лицето ѝ.
- Ще опитаме. Това поне можем да сторим.
Думите на командир, прекарал векове наред по бойните полета.
Роуан преплете пръсти с нейните и двамата отправиха погледи към армията под тях. Единственото им късче надежда.
Глупаво ли беше постъпила да изразходва извличаната месеци наред сила по онази армия, вместо да я съсредоточи върху Майев? Майев и Ераван? Дори отново да започнеше да събира магията си, нямаше да успее навреме.
- Не се натоварвай с гадаене - каза Роуан, прочел думите по лицето ѝ.
Не знам какво да правя, отвърна безгласно тя.
Той я целуна по главата. Заедно.
И докато вятърът свистеше между двата върха, Елин осъзна, че навярно и вреченият ѝ нямаше решение.
81
- Сто хиляди - прошепна Рен, топлейки ръцете си пред буйния огън в тържествената зала.
Моратските стрелци, решени да отмъстят за унищожените вещерски кули, бяха убили двама от Тихите асасини. Но за щастие, нямаше други жертви.
Въпреки това атмосферата по време на вечеря беше мрачна. Никой не посегна към храната, особено след като се спусна мрак и вражеските огньове пламнаха. Докъдето погледът им стигаше.
Едион остана с Рен в залата, след като всички други тръгнаха унило към леглата си. Лизандра отиде да изпрати разтрепераната Еванджелин до стаята им. Само боговете знаеха какво щеше да им донесе утрото.
Нищо чудно да ги бяха изоставили отново, след като единственото им средство да се приберат у дома лежеше заключено в железен ковчег. А може би бяха съсредоточили силите си върху Дориан Хавилиард.
Рен въздъхна тежко.
- Май това е краят, а? Вече няма кой да ни се притече на помощ.
- Грозна картинка ще е - призна Едион, опирайки рамо в полицата над камината. - Особено след като поправят третата кула.
Вече нямаше как да хванат войниците на Морат неподготвени.
Той кимна към младия лорд.
- Иди да си починеш.
- Ами ти?
Едион просто впери взор в пламъците.
- За мен щеше да е чест да служа в двора ви - каза Рен. - Заедно с теб.
Едион затвори очи и преглътна сухо.
- И за мен щеше да е чест.
Рен го перна по рамото. После отдалечаващите му се стъпки отекнаха из залата.
Едион постоя сам пред гаснещия огън още няколко минути, преди да се отправи към леглото си, където се надяваше да поспи поне малко.
Почти достигаше входа към източната кула, когато видя Лизандра.
Тя спря. В ръцете си държеше чаша с нещо горещо, навярно мляко.
- За Еванджелин е - обясни. - Не може да заспи.
Момичето бе треперило през целия ден. На вечеря изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне.
- Да поговоря ли с нея? - попита я Едион.
Лизандра отвори уста, вероятно за да отхвърли предложението, и Едион реши да не настоява, но в крайна сметка хамелеонката кимна.
Извървяха мълчаливо целия път до северната кула и се заизкачваха по стълбището. Чак до някогашната стая на Роуз. Рен явно отново се беше погрижил за момичето. Вратата беше открехната и на стълбищната площадка се изливаше златиста светлина.