Кралство на пепелта

Елин плъзна халбата със студена бира по масата към Върнън, който седеше от другата ѝ страна с вериги, достатъчно разхлабени, за да използва ръцете си.

Само едно погрешно движение, и щеше да го разтопи с огъня си.

Пумата и Фенрис бяха на пост до вратата.

Роуан и Лоркан бяха възнегодували срещу заповедта ѝ да изчакат в коридора, но Елин ги увери, че с присъствието си единствено щяха да спъват плана ѝ.

Тя отпи от своята халба и изхъмка.

- Странно е да одобриш бирата на противника.

Върнън погледна смръщено халбата пред себе си.

- Не е с отрова - каза Елин. - Би било нелогично.

Той отпи малко.

- Сигурно очакваш, като ме подкупваш с бира и приятелски приказки, да получиш каквото искаш.

- Алтернативата ли предпочиташ? - Тя се поусмихна. - Аз - Не.

- Методите може и да са различни, но крайният резултат ще е еднакъв.

- Кажи ми нещо интересно, Върнън, и може да го променим. Той плъзна очи по нея.

- Ако знаех, че ще се превърнеш в такава кралица, вероятно нямаше да коленича пред Адарлан. - Устните му се извиха в коварна усмивка. - Толкова си различна от родителите си. Баща ти някога изтезавал ли е някого?

Пренебрегвайки подигравката му, Елин отпи глътка бира и изплакна с нея устата си, сякаш така можеше да премахне отвратителния вкус на тукашния въздух.

- Ти не успя да си спечелиш власт. Първо, открадвайки я от Елида, а сетне - мъчейки се да продадеш собствената си племенница на Ераван. Моратската армия е разгромила Перант и вече несъмнено марширува към Оринт, а ти си тук. Криеш се. - Тя пак отпи. - Човек би си помислил, че си загубил благоразположението на Ераван.

- Или пък, че нарочно ме е изпратил тук, Ваше Величество.

Магията ѝ вече го беше проучила. За да се увери, че в гърдите му не бие сърце от желязо или Камък на Уирда.

- Мога да се обзаложа, че те е прокудил. - Тя се облегна в стола си и скръсти ръце. - Вече не си му полезен, особено след като не съумя да заловиш Елида. На Ераван не му се е искало да изхвърля окончателно лакея си, но и не му е било приятно да стоиш намръщен в крепостта му. Затова си тук. - Тя махна с ръка към стаята, към планината над тях. - В живописната Ферианска падина.

- Наистина е живописна през пролетта - изтъкна Върнън.

Елин се усмихна.

- Нека повторя: кажи ми нещо интересно и може да си жив да я видиш напролет.

- Заклеваш ли се? В трона си? Заклеваш ли се, че няма да ме убиете? - Той надникна към Фенрис и Гавриел, застанали с каменни лица зад нея. - Нито ти, нито другарчетата ти?

Елин изсумтя:

- Надявах се да издържиш повечко, преди да свалиш картите си. - Тя пресуши халбата си. - Добре. Заклевам се, че нито аз, нито приятелите ми ще те убият, ако ни кажеш онова, което знаеш.

Фенрис подскочи. Върнън прие реакцията му за потвърждение, че Елин говори сериозно, както и че това условие не бе влизало в плановете им.

Той отпи голяма глътка бира. После каза:

- Майев дойде в Морат.

Елин се благодари, че е седнала. Ала задържа лицето си все така отегчено и безизразно.